Читать «Укротяване на степта» онлайн - страница 6

Метнах се на седлото и тръгнах. Цяла нощ яздих на запад, следвайки следите на кервана. На зазоряване намерих пещера, където аз и Олд Блу починахме малко.

Слънцето ме разбуди, като грееше право в лицето ми. Отново продължихме на запад. Следващият ден аз убих едно биче. Тук-там намирах по някой див лук. Ядох месото без сол.

Карах я така около седмица. Пътувах предимно нощем, както ме беше научил татко. Защото се знаеше, че индианците не обичат да се придвижват през нощта и не обичат нощните битки. Два пъти видях индианци, но те не ме видяха и нямаше инциденти.

Два пъти видях изгорели каруци, но те бяха горели преди много време, не скоро.

Яздих на запад. Виждах равнините около мен и високите планини, издигащи се отпред. Виждах бизони и много антилопи. Но аз се препитавах със своите запаси и не се налагаше да стрелям. Старите крави и бизони бяха много войнствени, но аз щях да убия някоя с пистолет отблизо.

Имаше месо и винаги се намираше лук. Веднъж си налових риба и я изпържих в биволска мазнина.

Имаше боброви следи и все повече и повече дървета. Земята започна да става по-груба. Оставаха ми цели две седмици, преди да настигна кервана, въпреки че се движех по-бързо от тях. Все пак трябваше да отделям време за търсене на храна. Освен това те бяха на два дена пред мен първоначално. Пък и трябваше да внимавам, защото не исках да се окажа скалпиран.

Най-накрая видях кервана в Саут Пас. Каруците се нижеха — бели и многобройни. Като видях мъжете, буца от яд заседна в гърлото ми. Помислих си за татко и неговата каруца. Той можеше да бъде тук сега, ако те бяха спрели да ни изчакат. Мразех ги всичките, но най-много Големият Джак Макгери.

Първо видях Багли. Лицето му пребледня, като ме видя.

— Рей, къде е баща ти?

Няколко ездача тръгнаха към мен. Зададе се и Големият Джак Макгери — от началото на кервана. Обърнах се към тях с навлажнени от сълзи очи.

— Мъртъв е. Той е мъртъв и вие всички го убихте. Трябваше да ни изчакате.

Багли беше ядосан.

— Да изчакаме, а? Да рискуваме да ни се случи нещо?! За какво говориш, бе хлапе?

— Макгери каза, че ще ни изчакате при изворите. Той обеща на татко. Ние се придвижихме бързо до изворите, но вас ви нямаше.

Един мършавичък човек се обърна към мен.

— Момче, ти сигурен ли си, че Големият Джак Макгери е обещал това?

— Сигурен съм, по дяволите!

Големият Джак се приближи.

— Тук! Какво е т’ва? Вие… Оу, това си ти.

Не беше трудно да се разбере, че той не се почувства на седмото небе при появата ми. Той не очакваше някой от нас да се появи… Но все пак единият го стори. Мършавият човек погледна към Големия Джак Макгери.

— Джак, момчето казва, че си обещал да ги чакаме при изворите.

— Той лъже. Момчето лъже. Не съм казвал нищо подобно.

Аз сложих ръка на карабината си.

— Ти каза. Наричаш ме лъжец и ще платиш за думите си.

Мършавият човек ме успокои и се обърна към Макгери.

— Аз така и не разбрах защо подминахме най-хубавите извори от стотина мили насам. Наистина беше рано за спиране, но при положение, че една каруца…