Читать «Още един скандал» онлайн - страница 151

Тя се изкикоти на ниския му и напрегнат глас. Той не се усмихна. Той не се шегуваше.

— Така поне ще знам къде си. Поне ще знам, че мога да те защитя.

Мадлин започна да хълца и погали мократа му буза.

— Безпокоеше ли се за мен?

— Дали съм се безпокоял? — Той се изсмя дрезгаво. — Не разбра ли, че нарочно изгубих играта?

— Подозирах го. Стоях зад теб, нали се сещаш? — Мадлин поклати глава. — Никога няма да узнаеш какво ми костваше да не се разкрещя, като гледах безобразната ти игра.

— Мога да си представя. — Той още не се усмихваше. — Прецаках играта, защото знаех, че ще удържиш на думата си и ще тръгнеш с него.

— Толкова сигурен ли беше? — На Мадлин вече не й беше забавно.

— Закле се, че ще ми се подчиняваш във всичко. Закле ми се преди четири години. Освен това си херцогиня Магнус. — Гейбриъл извърна поглед, сякаш гледката на чувствата, изписани на лицето й, щеше да му е непоносима.

Тя нежно го накара да я погледне в очите.

— А аз знаех, че имаш план.

— План! Сигурно и така може да се нарече. Трябваше ми помощ и без Макалистър ти остана единствената ми надежда.

— Единствената ти надежда? — Мадлин се усмихна. — Това ми харесва.

— На мен пък не. Да съм зависим от любимата жена, да я изпратя на опасност, само защото знам, че тя има пистолет и може да стреля с него! — Гейбриъл поклати глава. Изражението му беше смесица от ужас и отчаяние.

— Наистина нямах нищо против. — Сега, когато добрият край беше оправил всичко, Мадлин откри, че наистина няма нищо против. — Искаше да придружа Ръмбилоу до залива с френския кораб и да го задържа, докато ти дойдеш с войниците си.

— Хвала на господа, че не се наложи.

— Гейбриъл, честно: знаех, че няма да ме заложиш и загубиш, освен ако не се налагаше да спреш Ръмбилоу. Вярвах ти, Гейбриъл. Имах ти доверие.

— Но не мина без съмнения, когато те загубих.

Мадлин се поколеба дали да отговори, но честността я задължаваше.

— Ти ми каза, че не си като татко. И това е вярно. Ти си напълно различен. Мога да разчитам на теб. Ти си отговорът на всичките ми мечти.

Той я погледна и кимна рязко, знак, че е приел тържествената й декларация.

— Можеш да разчиташ на мен, но знаеш ли колко ме беше страх? Как съм яздил без седло като някакъв обеднял рицар, за да ти се протичам на помощ? Как се чудех дали ще стигна навреме? Дали ще те заваря жива? — Той целуна крайчеца на пръстите й. — Чудех се дали ще ми простиш, задето те проиграх, задето те загубих, задето те изпратих на опасност, въоръжена с нищо и никакво пистолетче. Боже мили, Мади, как бих могъл да изкажа…

Зад тях се разнесе слаб шум.

Гейбриъл настръхна и се огледа през рамо.

— Какво… — Мадлин също се огледа.

Големия Бил беше изпълзял до тях и сега се изправяше с пистолет, насочен право към сърцето на Мадлин.

— Кучка — прошепна той.

Тя вдигна своя пистолет и дръпна спусъка.

Големия Бил — също.

Гейбриъл се хвърли пред нея.

Оръжията изтрещяха едновременно.