Читать «Още един скандал» онлайн - страница 149

Ръмбилоу се изкикоти маниакално. Мадлин откри, че сега звукът я плаши не по-малко от преди.

— Особено Кемпиън. Надиграх стария ти любовник, най-добрия комарджия в цяла Англия, и му отнех жената — Ръмбилоу положи ръка върху рамото й. Погали го. — Сега ще се превърна в легенда. Вкусът на победата е сладък и ще ми е почти толкова сладко да те обладая. Имам херцогиня — само за мен!

Призля й, но тя отказа да се поддаде на гаденето.

— При това не си някоя грозница.

— Ще ми завъртиш главата с комплиментите си. — Трябваше да смени темата. — Къде са парите?

— Извадих ги от сейфа почти непосредствено след поставянето им там. — Той посочи зад гърба си. — Заключени са в багажника.

Мадлин се обърна, но не видя нищо, освен кожения гюрук.

— Нищо чудно, че си забранил на всички да напускат имението. Можеха да отпътуват със същия кабриолет, и какво щеше да стане тогава?

— Съвсем правилно. Много си умна за аристократка — снизходително я похвали той.

Думите му, тонът, с който бяха изречени, я вбесиха. Тя се усмихна ледено и отговорът й съдържаше цялото достойнство на нейните род, потекло и история:

— Много си нагъл за негодяй.

Ръката му се устреми към лицето й.

Тя попречи на удара с ръката си, конете затанцуваха настрани и кабриолетът почна да се клати напред-назад. Черното кадифе се залюля и тежкият пистолет вътре фрасна Ръмбилоу по лакътя.

— Гледай си карането! — извика тя, но твърде късно. Ръмбилоу бе непоколебим.

Той жестоко накара конете да спрат и прибра поводите.

— Какво държиш вътре? Дай ми го! — Той сграбчи чантичката.

Мадлин размаха свирепо кадифения кобур и изпита удоволствието да забие тежкия пистолет в ребрата му.

Той падна по гръб с едно осезаемо „Ааа!“

Мадлин скочи към стълбичката. Сърцето й слезе в петите.

Ръмбилоу посегна към нея и успя да я сграбчи за полата.

Наборът на кръста й се скъса. Мадлин загуби равновесие, пропусна стъпалата и падна от двуколката. Калта и протегнатите й ръце омекотиха падането. Удари си лошо корема и изведнъж не можеше да си поеме въздух.

Близо до нея, прекалено близо, конете буйстваха и копитата им я опръскаха с кал. Колелата на кабриолета се въртяха ту напред, ту назад. В главата й пък сякаш стадо други коне започна да думка с копита. Може би ударът беше помътил разума й? Мадлин се претърколи по гръб и криво-ляво се изправи на крака. Бръкна в чантичката, напипа пистолета и го извади.

Ръмбилоу стоеше в кабриолета и се мъчеше да измъкне пушката от джоба си.

Вятърът огъваше дърветата. Дъждът се стичаше по лицето й.

— Пусни оръжието! — заповяда тя. — Горе ръцете!

Беше забравила да извади пистолета от елегантния кобур. Ръмбилоу я зяпна. И се разсмя.

— Иначе какво ще направиш? Ще ме застреляш с чантичката си?

С едно дълго и плавно движение той намести пушката на рамото си.

Мили боже, налагаше се да го застреля! Мадлин дръпна петлето, набеляза го и се прицели в сърцето му.

И точно тогава иззад завоя се появи Големия Бил, яхнал един голям пъстър жребец.

— Копеле! — изкрещя той, размахвайки пистолет. — Мръсно, крадливо копеле!