Читать «Още един скандал» онлайн - страница 148

— Чантичката ти не е особено хубава — подхвърли той с изключително гаден тон. — Може би, ако ми угодиш, ще сменя гардероба ти в Париж.

Париж? Само Париж не.

— В Париж ще ме хвърлят в затвора.

— Колко черен е животът понякога. — Ръмбилоу се направи, че бърше сълзите от очите си.

Значи възнамеряваше да я използва и до няколко дена да приключи с нея. Дали планираше да я предаде на френските власти? Те вероятно щяха да му платят добре за една английска херцогиня, която да предложат за откуп на баща й, който пък я беше обещал на мистър Найт.

— Колко добре си планирал всичко. — Той нямаше други оръжия освен тези, които виждаше. Ръмбилоу разполагаше с два изстрела, тя — с един. Но той не подозираше, че тя въобще разполага с нещо. Следователно Мадлин имаше предимство, но то надали щеше да компенсира силата му и бруталните умения, придобити на улицата.

Каквото и да беше намислил Гейбриъл, по-добре да побърза.

— Не разбирам — поде тя. — Защо не открадна залозите още първата вечер? Защо бяха всички тези преструвки?

— За удоволствие. Беше ми приятно да очаровам всички, и те да повярват, че ги харесвам, че организирам честна игра. — Ръмбилоу управляваше юздите с подчертана елегантност, сякаш се възхищаваше на собствените си умения. — Кеф.

— Мога да разбера, че ти е било забавно. Но да изчакаш последната минута, за да си тръгнеш! Това е… рисковано. — Зад един завой колелата затънаха в калта и кабриолетът се килна. Мадлин настръхна и се приготви за скок, в случай че возилото се катурне.

Ръмбилоу безмилостно налагаше конете и крещеше:

— Не спирайте, лентяи!

Мадлин потръпна. Дощя й се да изтръгне камшика от ръката му.

Сивите жребци най-сетне успяха да изтеглят двуколката.

— Така е по-добре — похвали ги той, после се обърна към Мадлин с нормален глас. — Изобщо не беше рисковано. Големия Бил единствен от всички ме познава достатъчно добре, за да заподозре някоя измама, а глупакът му с глупак ме има за брат.

Соленият бриз духна в лицето й.

— Значи никога преди не си го предавал?

— Никога. Но когато почна да те ухажва, разбрах, че е навирил нос.

— А това е позволено единствено на теб. — Видя гневното изражение на Ръмбилоу и за момент бе обзета от страх, който бързо се замени с чувство на триумф. Искаше да постави Ръмбилоу в положението на атакуван. Искаше да отслаби защитата му.

Той овладя гнева си и й отправи една от онези заслепяващи усмивки.

— Да, това е позволено единствено на мен. — Той я погали по бузата. — Не се тревожи, моя малка херцогиньо. Ще ти хареса с мен.

Превземките му добиваха плашещи пропорции. Мадлин извърна глава и се загледа в брулените от вятъра дървета и храсти. Надяваше се да зърне Макалистър и хората му. Къде се губеха? Беше ли се случило нещо с Макалистър?

Вече бяха много близо до брега. Скоро щяха да пристигнат в заливчето, кръстено на римския император Адриан.

Не можеше да се качи на френския кораб. Трябваше да развърже езика на Ръмбилоу, да го забави с приказки, докато… докато Гейбриъл дойдеше тук. Побързай, Гейбриъл. Побързай.

— Игра до самия край, за да докажеш, че можеш да победиш всеки комарджия, нали?