Читать «Нежен център» онлайн - страница 24

— Добре, но да знаеш, че ако огънчето угасне, винаги мога да кажа на ченгетата, че съм направила грешка, че съм объркала дните и че не е било петък, ами четвъртък, когато сме правили нещата, които каза.

Те се изгледаха продължително. Твърдостта в черните й очи го стресна и той внезапно се почувства много несигурен.

— Хайде, Пеки, да оставим тая работа. Да отидем на кино или някъде другаде. Слушай, ще те заведа в клуб „Корал“. Какво ще кажеш?

— Водил ли си Сю Парнъл там?

Той стана, кръвта нахлу в лицето му и цялата му любезност се стопи. Изглеждаше зъл и грозен.

— Слушай сега, Джина…

— Пеки, скъпи. Ти винаги ме наричаш така. Не се паникьосвай. Не, няма да отидем в клуб „Корал“ тази вечер. Ти ще изприпкаш навън и ще поиграеш с приятелчетата си, пък аз ще се забавлявам сама.

Тя стана от канапето и с чаша в ръка прекоси хола и влезе в спалнята си.

Харди стоеше неподвижен, дланите му се свиваха и отпускаха, след това влезе в спалнята си и затръшна вратата.

Глава четвърта

Рекламата на детективската агенция „Хеър“ гласеше, че агенцията предлага превъзходно обслужване и бързи резултати.

Агенцията се ръководеше от Хомър Хеър, помагаха му неговата дъщеря Люсил и зет му Сам Карш. Полицията и тези, които имаха работа с тях, ги наричаха „дяволската троица“.

Хомър Хеър наближаваше шейсет и петте. Беше огромен мъж, силно затлъстял, с глава като ряпа и нос като патладжан, с малки хитри очички и провиснали мустаци, които не успяваха да скрият напълно жестоката му скъперническа уста.

Дъщеря му, двайсет и пет годишна, беше дребна и кльощава. Нейните остри черти и блясъкът на малките й черни очи й придаваха вид на опасен и подозрителен копой.

Съпругът й Сам Карш можеше да й бъде брат. Той имаше същата физиономия на копой, същия кален цвят на лицето и същата мазна черна коса. Ако не му бяха предложили да работи заедно с Люсил, едва ли би му хрумнало да се ожени за нея. Очите му изхвръкваха при вида на всяка блондинка, която отговаряше на високите му изисквания, но тъй като печелеше добре при Хеър, беше приел Люсил като необходимо зло.

На втората сутрин след убийството в парк-мотела Хомър Хеър седеше пред бюрото си в изработен по поръчка стол, конструиран така, че да побира огромните му телеса, и гледаше поразен и изненадан Джоан Парнъл.

— Но това е убийство — каза той меко с хриптящия си глас. — Обикновено ние не се занимаваме с убийства. Първо, защото на полицията не й по вкуса агенцията да се бърка, и второ, защото те имат необходимата организация за разследване на убийства, докато ние, естествено, сме в по-неизгодно положение.

Джоан Парнъл, лъхайки силно на джин, направи нетърпеливо движение.

— Има и други агенции — каза тя. — Не възнамерявам да ви моля да работите за мен. Плащам хиляда долара хонорар. Приемате ли работата или не?

Хеър примигна.

— Скъпа мис Парнъл — каза той припряно, като размаха огромните си, сякаш направени от тесто ръце, — ако изобщо има агенция, която може да ви помогне, това сме ние. Какво точно искате да направим?

— Да намерите убиеца на сестра ми — каза Джоан със своя равен, твърд глас.