Читать «Нежен център» онлайн - страница 12

Вал се отдръпна.

— Татко, ти май не разбираш. Аз не мога да ти се отблагодаря за това, че дойде. Не мога да ти се отблагодаря за твоята доброта и за помощта ти, но ти май не разбираш, че Крис е моят живот. Аз го обичам. Наистина… какъвто и да е, както и да се държи, той е част от мене. Животът ми би бил безсмислен без него. Казвам ти всичко това, защото явно не си в състояние да приемеш факта, че той е много, много важен за мене. Той наистина е всичко в моя живот.

Травърс я погледна замислено, след това сви рамене примирително и каза:

— Хайде, Вал, върви в леглото. Сигурно няма да можеш да заспиш, но поне ще си починеш. Те ще го намерят. А докато го търсят, ще се тревожим заедно.

Вал нежно сложи ръка на рамото му:

— Просто исках да съм сигурна, че знаеш какви са отношенията ни с Крис. Отивам да си легна. Благодаря ти, скъпи. Не знам какво бих правила без теб.

Тя прекоси бързо стаята и влезе в спалнята си. Травърс се приближи до прозореца. Той дълго се взираше със смръщено лице в тъмнината, след това с рязко движение хвърли недопушената пура на терасата, където чакаха репортерите.

* * *

Миризмата на пържена шунка накара Теръл да побърза с бръсненето. Бе ръководил операцията по търсенето на Бърнет до три часа сутринта, след което, уморен и обезкуражен, бе предал работата на Бейглър и се бе прибрал вкъщи.

Привършвайки с бръсненето, той си помисли мрачно, че Бърнет сигурно не е намерен, тъй като в противен случай Джо би се обадил. Припомни си хубавата мисис Бърнет и изпита съжаление, че я бе разочаровал. „Но какво повече бих могъл да направя?“ — питаше се той.

Когато влезе в трапезарията, завари съпругата си Каралайн, едра и достопочтена жена, да чете вестникарските заглавия.

— Вярно ли е, че този нещастен човек не е с всичкия си? — попита тя, подавайки вестника на Теръл.

— Тъй ми се струва — каза той и седна. — Вярвай на вестниците, ако искаш да научиш подробностите. Сега те ще изкарат акъла на всички.

— Но той не е опасен, нали?

Теръл сви рамене.

— Не е с всичкия си.

След това седна и зачете, но след малко захвърли с отвращение вестника.

— Къде, по дяволите, може да е отишъл? — каза той повече на себе си, отколкото на жена си. — Какво ли прави през цялото това време?

Сякаш за да отговори на въпросите му, телефонът иззвъня. Теръл остави чашата с кафе, втурна се през стаята и вдигна слушалката.

— Шефе, Джо се обажда — гласът на Бейглър звучеше напрегнато. — Неприятен случай в Оджъс. Съобщение за убийство.

Теръл се почеса по челото. Убийство! През последните осем месеца не беше имало убийство на неговата територия.

— Някакви подробности, Джо?

— Собственикът на парк-мотела ни се обади. Съобщи за намерена мъртва жена в едно от неговите бунгала. Била жестоко накълцана.

— О’кей. Ела да ме вземеш. Някакви новини за Бърнет?

— Момчетата продължават да търсят. — На Бейглър очевидно му беше писнало от Бърнет. Убийството беше много по-важно за него. — Екипът е готов. Ще бъдем при тебе след десет минути.

Теръл постави слушалката и се върна на масата да допие кафето си. Каза на Каралайн за убийството, но това не я заинтересува — тя искаше да знае какво става с Бърнет.