Читать «Нежен център» онлайн - страница 14

Малката гореща канцелария беше разделена с плот, върху който лежаха книгата за регистрация, телефон, няколко химикалки и препълнен с фасове пепелник. Зад плота имаше бюро и три стола, а на стената висеше карта на района в голям мащаб.

Бейглър седеше на един от столовете, между устните му висеше цигара. Зад бюрото седеше собственикът на хотела, висок, слаб мъж на около петдесет и пет години с рошава металносива коса и жълтеникав тен. Лицето му беше слабо, носът — прекалено дълъг. Протритият сив костюм очевидно му бе голям. Бялата риза беше мръсна, връзката на ластик — омазнена.

— Това е Хенеки — каза Бейглър и се изправи на крака. — О’кей, Хенеки, започвай. Нека чуем историята отново.

Теръл кимна на Хенеки, който го погледна бързо и смутено. Теръл седна до Бейглър.

— Ами както казах на сержанта, в седем и половина имаше телефонен разговор за това момиче. Аз й позвъних, но никой не вдигна, затова отидох при нея и я намерих. — Той направи гримаса. — Тогава се обадих на полицията.

— Коя е тя? — попита Теръл.

— Регистрира се като Сю Парнъл. От Маями. Пристигна снощи в осем часа. За една нощ.

— Виждал ли си я преди?

Хенеки сякаш се поколеба за миг, след това поклати глава:

— Не, доколкото мога да си спомня. През сезона тук идват много хора. Не, мисля, че не.

— Някой посети ли я?

— Не бих могъл да знам. Аз съм в офиса от седем и половина сутринта до един през нощта. След това заключвам и отивам да спя. Няма как да узная какво става в бунгалата.

Теръл стана.

— Хайде да я видим.

— Тя е в бунгало 24 — каза Хенеки и сложи един ключ на плота. — Ако нямате нищо против, шефе, аз вече я видях и нямам желание да я виждам отново.

— Добре — каза Теръл и Бейглър взе ключа.

Двамата мъже излязоха от канцеларията и тръгнаха към редиците бунгала, разположени на петдесетина метра от тях. Групата туристи ги последваха, но спряха изведнъж, когато двама униформени полицаи им препречиха пътя. Останалите от отдела за убийства и служебният фотограф излязоха от паркираните коли и се присъединиха към Теръл и Бейглър.

Те спряха пред бунгало 24 и Бейглър отключи вратата.

— Чакайте тук — каза Теръл на екипа и влезе с Бейглър в бунгалото, което представляваше квадратна стая шест на шест метра с оръфан килим, два фотьойла, телевизор, вграден гардероб, тоалетна масичка и двойно легло.

Миризмата на смърт накара двамата мъже да смръщят лица. След като хвърли поглед към леглото, Бейглър отиде до прозореца и припряно го отвори.

Теръл с килната на тила шапка гледаше голото, простряно върху леглото тяло.

Сю Парнъл беше двайсет и осем — двайсет и девет годишна руса и поразително привлекателна млада жена. „Трябва добре да се е грижела за себе си“ — помисли си Теръл, защото ноктите на ръцете и краката й бяха с безупречен маникюр, а косата й беше красиво подредена. Очевидно е била почитателка на слънцето, тъй като тялото й имаше силен загар.

Който и да я беше заклал, беше го направил с яростта на луд човек. Четири рани от намушкване зееха в горната част на тялото й. А надолу беше разпрана. Гледката изпълни устата на Теръл с жлъчен сок въпреки дългия му опит.