Читать «Вълшебства» онлайн - страница 30

Седнала на перваза, Джулиана се взираше в мъгливата нощ. Бе обвила ръце около себе си, като че ли да се предпази от студа. Той не се появяваше. Тя докосна с пръст студеното стъкло и нарисува кръг, после още един вътре в него. Започна третия, когато видя образа в него — мъж по риза, с ръце в джобовете се приближаваше към нея, а сърцето й лудо заби.

Той се спря. Джулиана чакаше, изучаваше лицето му в прозореца, беше уплашена от това, което щеше да види — или нямаше да види — ако се обърнеше и го погледнеше.

— Джулиана — развълнувано изрече той.

Тя едва си пое въздух и се обърна, той се усмихна измъчено й я попита:

— Докато си мислеше, че съм Бог, а после самия дявол, би ли искала да знаеш, аз какво си мислех?

Джулиана едва преглътна от непоносимото напрежение, която я бе обзело, и кимна.

— Мислех си, че си ангел.

Неспособна да диша и да се движи, тя очакваше той да й каже какво си мисли за нея сега, какви са чувствата му към нея.

И Ники го направи. Не я изпускаше от очи.

— И аз копнея за теб, Джулиана.

Тя се изправи, направи крачка напред и в следващия миг се озова в прегръдката му. Устните му нападнаха нейните диво и едновременно нежно, ръцете му се движеха по гърба й, той я притискаше все по-близо до себе си. Бавно и мъчително разтвори устните й. Целуваше я, докато Джулиана остана без дъх и се отпусна в ръцете му, прегърна го и се притисна до него. Той целуна страните, очите, слепоочията й, после — косата й и прошепна нежно:

— Копнея за теб. Копнея за теб.

Главата й бе на гърдите му и той почувства горещ огън в тялото си. Джулиана чакаше той да я целуне отново. Срамежлива и несигурна, тя прокара ръце по гърба му, и да го подкани. Той силно я притисна към себе си.

Джулиана отпусна главата си назад, погледна изпълнените му с желание и нежност очи и бавно го докосна по гърдите, наблюдавайки как се разпалва огънят на страстта в него.

Ники прие поканата й, като докосна косата, лицето й, и преди да я целуне, й прошепна:

— О, Боже, как копнея за теб…

ЕПИЛОГ

Покритите с копринени тапети стени в главния салон на къщата на Никола Дьовил край Лондон бяха украсени с безценни картини на много велики художници и съкровища от величествени палати. В този миг в нея се намираха собственикът й и четиримата му най-близки приятели — Уитни и Клейтън Уестморланд и Стивън и Шеридан Уестморланд. Също така на това важно събитие присъстваха и родителите на собственика — Йожени и Анри Дьовил. Седмият гост беше вдовстващата херцогиня на Клеймор, най-близка приятелка на господин Дьовил и майка на Клейтън и Стивън.

На този специален ден гостите се бяха групирали на две места в огромния салон. Първата група се състоеше от възрастните родители, Йожени, Анри и херцогинята. Втората — четиримата приятели на Никола Дьовил, които също бяха родители, ала, разбира се, по-млади.

Седмият обитател на стаята не присъстваше в нито една от групите, тъй като все още не бе станал родител.

В най-скоро време се очакваше да стане баща, много скоро.

Двамата му приятели, които бяха преживели изнервеното и мъчително чакане и бяха оцелели, сега се наслаждаваха как той страда. Умираха си от смях, защото Никола Дьовил се славеше сред членовете на аристокрацията, че никога не губи самообладание и остава съвършено спокоен, дори се забавлява, като гледа как в някои ситуации изисканите джентълмени се потят и псуват.