Читать «Вълшебства» онлайн - страница 28

Тъй като не можеше да оспори този факт, съпругът топло й се усмихна:

— Тогава всичко ще се нареди. Жена му сви рамене:

— Мислех да кажа някои неща на Джулиана, за да я окуража, ала ако тя разбере, че знам за цялата тази игра, ще се ужаси. — Сложи ръка на рамото му. — Цяло чудо ще е, ако се съберат.

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Застанала пред тоалетката в спалнята си, Джулиана държеше в треперещите си ръце писмата, които бе писала на баба си. Върху леглото бяха коледните подаръци, които бе получила тази вечер. Ники възнамеряваше да замине утре, беше го заявил в деня на пристигането си, а икономът го бе потвърдил вчера.

Ники и родителите му бяха много щедри към нея, въпреки че подаръците на съпруга й бяха някак безлични. Като че ли ги бе купил само за да не я обиди. Когато дойде моментът Ники да отвори подаръците си, нямаше нищо от Джулиана — знак, че тя ще му го даде лично. Той дори й бе намигнал заговорнически.

Ала истината беше, че Джулиана не бе приготвила подаръци. Да, Ники бе зарадвал родителите си и от нейно име, ала не беше същото. Тя нямаше… какво да им даде, нищо, освен кутията с писмата, която държеше. Само това можеше да предложи на Ники. Бе започнала вече да го чувства по-близък. Бе направила всичко възможно, за да го накара да я забележи, да я види в друга светлина. Бе флиртувала с него най-открито, с часове оправяше прическите си и преценяваше какво да облече, за да го спечели. На няколко пъти усети, че той я наблюдава… както онази вечер, когато я отведе в спалнята… така, сякаш всеки момент ще я целуне.

Тя го обичаше, бе научила това по време на прекрасната и изпълнена с тревоги и напрежение седмица, прекарана с него. Знаеше също така, че си заслужава да направи още един опит да разпали огъня между тях. Според майка му Ники обожава децата и е луд по племенниците си. Той искаше да има деца, бе й споделила, а самата тя горещо се надяваше скоро да й се роди внук, достоен да наследи семейната титла. Засега обаче това бе невъзможно. И то по вина на Джулиана. Тя бе причинила ужасния му кошмар и ако съществуваше някакъв начин да поправи стореното, щеше да го използва. Разводът не бе решение, защото щеше да последва скандал и да се опозори цялото семейство, не само Джулиана. Така че си оставаха женени за цял живот.

Самотен и безплоден живот — освен ако не направеше нещо, беше й останал последният коз, който все още не бе използвала. Не бе му показвала писмата. Те бяха единственото доказателство, което би могла да предложи на Ники за това, че не е планирала срещата им на бала, нито пък му е заложила капан.

Проблемът се състоеше в това, че не би могла да му ги покаже, без да разкрие душата си пред него… Той щеше да разбере всичко, което някога е била и е искала да бъде. Когато той ги прочетеше, тя щеше да е много уязвима. Все още бе рано и тя чуваше как Ники се разхожда навън. Горещо се помоли да успее и тръгна към вътрешната врата, която свързваше апартаментите им, и почука.

Ники отвори вратата, забеляза с какво е облечена и едва не затръшна вратата под носа й, за да е сигурен, че ще устои на изкушението. Роклята й бе от винено кадифе, с дълбоко овално деколте, а косите й се спускаха на раменете като разтопено злато. Джулиана Дьовил бе неустоима.