Читать «Вълшебства» онлайн - страница 29

— Какво има? — процеди той и се отдръпна.

— Аз… аз имам нещо за теб — рече тя. — Ето, вземи. Ники погледна първо нея, после — кутията.

— Какво е това?

— Вземи го, моля те. Просто го вземи.

— Защо, по дяволите, да го правя?

— Защото това е… това е подаръкът ти — коледен подарък от мен за теб.

— Не искам нищо от теб, Джулиана.

— Но ти искаш да имаш деца, нали? — рече тя и за малко не потъна в земята от срам при това изявление.

— Нямам нужда от теб, за да стана баща — рече той с презрение.

Тя пребледня, ала намери сили да продължи:

— Всички други ще са незаконни.

— Мога да им дам име по-късно. Сега се махай от очите ми!

— Върви по дяволите! — Джулиана се задуши от напиращите сълзи и хвърли кутията, в която бе сърцето й, на масата пред канапето. — Не съм искала да те измамя на бала с маски. Когато те помолих да ме опозориш, мислех, че си някой друг.

Той иронично се усмихна и процеди:

— О, нима? И кой си мислеше, че бях?

— Господ! — Джулиана избухна в сълзи, чувстваше се толкова жалка и толкова влюбена в него, че почти тропна с крак: — Мислех те за Господ! Доказателството е в тази кутия, в писмата, които писах до баба ми. Майка ми ги е изпратила тук.

Тя се обърна и избяга. Без да обръща внимание на кутията, Ники си наля питие, настани се на канапето и взе книгата, която четеше, преди тя да се появи. Отвори я на първа страница и после погледна писмата. Реши да види какво му е приготвила умната му, забавна и млада жена. Реши да прочете едно от писмата.

На това най-отгоре имаше дата от миналата пролет и той предположи, че трябва да започне оттук, въпреки че по това време не бе виждал Джулиана Скефингтън.

Скъпа бабо,

Днес срещнах един човек в парка и така се изложих, че направо ме е срам, като си помисля. Нали знаеш, че винаги се носят слухове за джентълмените в Лондон — за това колко са красиви, ала винаги се разочароваш, щом ги видиш. И тогава срещнах Никола Дьовил… Той е красив, бабо… толкова красив! Безмилостен и суров, студен, или поне така изглежда външно, ала си мисля, че се засмя на шегата, която казах. Ако го е направил, значи не може да е безмилостен, а просто предпазлив…

Два часа по-късно някакво дърво сякаш избухна в камината и хвърли оранжеви отблясъци върху Ники, който остави последното писмо и взе това, което вече бе прочел два пъти, и отново прочете редовете, които го накараха да се проклина.

Знам колко те е срам от мен, бабо. Аз исках само да танцувам три пъти с него, за да може сър Франсис да оттегли предложението си… Знам, че не биваше да му позволявам да ме целува, знам, ала ако някога те целуне Никола Дьовил, ще ме разбереш. Ако видиш усмивката му и чуеш гласа му, ще ме разбереш. Как копнея само да видя отново усмивката му, да чуя как се смее. Искам нещата да се наредят. Копнея и копнея, и копнея за него, а после плача…