Читать «Вълшебства» онлайн - страница 16

— Да, разбирам — учтиво рече Джулиана, ала не бе докрай убедена в това, което казваше. — Предполагам, не е чак толкова необичайно, колкото си мислех.

Ники си помисли, че срещата им е малко „необичайна“. Когато я видя отначало, тя ридаеше. В зависимост от моментите на хубавото й лице се бяха изредили много изражения — шок, срам, благоговение, страх, съмнение, а сега — несигурност… дори неспокойство. Докато я чакаше да събере кураж и да обясни какво точно иска от него, Ники забеляза, че тя е необикновена. Светлата й руса коса блестеше като платина на лунната светлина, когато тя движеше главата си, а огромните й очи бяха сини като лавандула. Лицето й бе изключително нежно, с мека млечнобяла кожа, извити вежди и прекрасни устни. Красотата й бе изтънчена и неуловима на пръв поглед. Тя извираше от невинното й лице и искрените й огромни очи, а не от екзотичното и еротично излъчване. Не можеше да определи възрастта й, ала изглеждаше доста млада и определено някои неща не се връзваха.

Тя се опита да си събере мислите, а той вдигна вежди и продължи да я изучава.

— Ще имате ли нещо против — произнесе тя много учтиво — да свалите маската си и да ми позволите да видя лицето ви?

— Това ли е услугата, за която ме помолихте? — попита той.

— Не, но не мога да ви я кажа, преди да съм видяла лицето ви. — Когато видя, че той няма никакво намерение да изпълни молбата й, Джулиана добави с треперещ и отчаян глас: — Това е изключително важно!

Ники се поколеба, ала изведнъж го обзе силно любопитство и реши да й съдейства. Махна маската и излезе от сянката, като я погледна изразително право в лицето, после зачака нейната реакция.

И тя бе доста красноречива.

Тя затисна устата си с ръка, а очите й щяха да изскочат. Ники пристъпи напред, като си помисли, че тя ще припадне, но вместо това тя избухна в смях, което го озадачи още повече. Заливаше се от смях, седна на каменната пейка и закри лицето си с ръце. Два пъти го погледна през пръстите си, като че ли да се увери отново, че го е видяла, и двата пъти лицето му я накара да се засмее още по-силно.

С огромни усилия Джулиана най-накрая успя да се успокои. Тя вдигна лицето си към него, очите й още се смееха, гледаше и не вярваше, че пред нея е единственото лице в цяла Англия, което я бе развълнувало до този момент. Когато изненадата й премина, това лице отново й въздействаше по същия начин като при предишната им среща през пролетта. Само че този път имаше малка разлика. Чувствените му устни се усмихваха, погледът му не бе безмилостен и студен, очите му бяха… изпълнени със съмнение. Изражението на лицето му бе напълно неразгадаемо, но определено — загадъчно и интересно.

Това я поласка, повдигна духа й, възвърна самочувствието й и напълно я убеди, че е взела правилно решение. Беше се помолила да бъде напълно опозорена и точно това щеше да стане с помощта на най-желания ерген в цяла Европа, самия Никола Дьовил! Всичко се нареждаше идеално, по-добре не би могло и да бъде — шестото й чувство й подсказваше. Щеше да се жертва да бъде опозорена, за да избяга от сър Франсис, ала не всичко бе толкова трагично — щяха да й останат сладките спомени от тази вечер.