Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 31

Докато Санди и помощникът му бутаха количката към пещта, телефонът в крематориума иззвъня.

Почувствах се виновен и се дръпнах от прозореца, сякаш бях задействал алармена система.

Когато отново се доближих до стъклото, видях Санди да смъква хирургичната маска от лицето си и да вдига слушалката. Тонът на гласа му показа смущение, после тревога и накрая гняв, но през прозореца с двойни стъкла не чувах думите му.

Санди тресна слушалката толкова силно, че едва не откъсна кутията от стената. Който и да беше на другия край на линията, ухото му бе добре продухано.

Докато махаше гумените ръкавици, Санди разпалено говореше на помощника си. Стори ми се, че го чух да произнася името ми — при това нито с възхищение, нито с обич.

Джес Пин, помощникът, беше дребен човек с мършаво лице, червени коси, кафяви кръвясали очи и тънки стиснати устни. Пин започна да вдига ципа на чувала с трупа на стопаджията.

Сакото на Санди беше окачено на една от редицата кукички на стената вляво от вратата. Той го взе и аз се изумих, когато видях, че под дрехата има кобур, увиснал от тежестта на пистолет.

Виждайки, че Пин се суети с чувала на трупа, Санди му каза нещо троснато и посочи към прозореца.

Джес забърза право към мен и аз рязко се дръпнах от перваза. Той спусна открехнатите щори.

Едва ли ме бяха видели.

От друга страна, аз съм толкова голям оптимист, че това е състояние на атомите в тялото ми. Ето защо реших поне този път да проявя здрав разум, да послушам не толкова песимистичния си инстинкт и да не губя време. Забързах между стената на гаража и евкалиптовата горичка, в изпълнения с мирис на смърт въздух и се насочих към задния двор.

Донесените от вятъра листа хрущяха силно като охлювени черупки под краката ми. За щастие свистенето на ветреца в клоните на дърветата над главата ми заглушаваше шума.

Бризът бе изпълнен с приглушеното ромолене на океана, над който толкова дълго бе пътувал, и замаскираше движенията ми.

Но би заглушил и стъпките на всеки, който можеше да се промъква след мен.

Бях сигурен, че телефонното обаждане беше от един от санитарите в болницата. Бяха разгледали съдържанието на куфара, намерили портфейла на баща ми и стигнали до извода, че съм бил в гаража и съм станал свидетел на размяната на труповете.

Разполагайки с тази информация, Санди бе осъзнал, че моята поява на предната му врата не е била толкова невинна, колкото изглеждаше. Той и Джес Пин сигурно щяха да излязат навън, за да видят дали още не се спотайвам в имението.

Стигнах до задния двор. Ниско подстриганата морава изглеждаше по-широка и открита, отколкото си я спомнях.

Пълната луна не беше толкова ярка, колкото преди няколко минути, но сега всяка твърда повърхност отразяваше и усилваше светлината й. Тайнствено сребристо сияние изпълваше нощта и ми отказваше прикритие.

Не се осмелих да прекося широкия тухлен вътрешен двор. Реших да стоя надалеч от къщата и от алеята за коли. Да се върна по същия път, по който бях дошъл, беше твърде рисковано.