Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 209

Дийн Кунц

В следващия миг някой ме вдигна и ме хвърли, сякаш бях малко дете. Блъснах се в масичката за кафе, която се строши от тежестта ми.

Проснат по гръб сред треските от масата, вдигнах глава и видях, че Карл Скорцо заплашително се е навел над мен. От този ъгъл изглеждаше още по-огромен, отколкото в действителност. Обръснатата глава. Обецата. Макар да бях увеличил светлината, стаята още беше достатъчно тъмна, за да забележа животинския блясък в очите му.

Той беше водачът на стадото. Нямаше съмнение по този въпрос. Беше с маратонки, джинси и бархетна риза, а на ръката му имаше часовник и ако го изправеха на полицейска очна ставка до четири горили, никой не би изпитал и най-малкото затруднение да го посочи като единственото човешко същество. Но въпреки дрехите и човешкия си облик, той излъчваше дивашки ореол на нещо нечовешко не само заради блясъка в очите, но и защото лицето му беше изкривено в изражение, което не отразяваше човешки чувства. Макар да беше облечен, сякаш беше гол. Макар и гладко избръснат, Скорцо все едно беше космат като маймуна. Ако водеше двойнствен живот, той очевидно беше по-привикнал към нощния, със стадото, отколкото към дневния, сред онези, които не се бяха променили като него.

Скорцо държеше пистолета на една ръка разстояние от мен, като екзекутор, и се прицелваше в лицето ми.

Ръмжейки, Орсън се хвърли върху него, но Скорцо беше по-бърз. Ритна го с всичка сила в главата и кучето падна и остана да лежи на пода, без да изджавка или да потрепне с крака.

Сърцето ми потъна в гърдите като камък в кладенец.

Скорцо отново насочи пистолета срещу мен и стреля. Или поне така ми се стори. Но секунда, преди да натисне спусъка, Саша го простреля в гърба и изстрелът, който чух, беше от нейния револвер.

Скорцо се разтресе от силата на удара и отмести оръжието. Дървеният под до главата ми се разби на трески, когато куршумът се заби там.

Ранен, но не толкова объркан, колкото повечето от нас биха били на негово място, Скорцо рязко се обърна и започна да стреля.

Саша се хвърли на пода и се претърколи назад, а Скорцо изпразни пълнителя на мястото, където бе стояла. Продължи да натиска спусъка дори когато патроните свършиха.

На гърба на бархетната му риза се разстилаше тъмночервено кърваво петно.

Най-сетне хвърли пистолета, обърна се към мен и сякаш се поколеба дали да стъпи върху лицето ми или да ми издере очите, оставяйки ме сляп и агонизиращ. Явно не успя да избере някоя от двете възможности, защото тръгна към счупения прозорец, откъдето бяха избягали последните две маймуни.

Тъкмо се измъкваше на верандата, когато Саша отново се появи и, макар да не е за вярване, хукна след него.

Извиках й да спре, но тя изглеждаше толкова обезумяла, че нямаше да се изненадам, ако видех онзи ужасен блясък и в нейните очи.

Саша излезе навън и револверът й изтрещя три пъти.

Макар че след случилото се през последните няколко минути да беше ясно, че Саша може да се грижи за себе си, исках да се втурна след нея и да я дръпна назад. Дори да довършеше Скорцо, нощта вероятно беше убежище на още маймуни, с които надали можеше да се справи един първокласен дисководещ.