Читать «Не бой се от нищо» онлайн - страница 208

Последната маймуна може би знаеше, че не е благоразумно да се излагаш на излишни рискове, защото подви опашка и избяга през прозореца над мивката. Стрелях още два пъти, но не я уцелих.

На другия прозорец, с изумително спокойни нерви и ловки пръсти, Саша извади пълнител от кесията на колана си и го пъхна в револвера трийсет и осми калибър. Завъртя автоматичния пълнител, напълни едновременно всички гнезда, пусна го на пода и затвори барабана.

Запитах се кое училище по радиопредавания предлагаше на бъдещи дисководещи курсове по оръжейно майсторство и поведение под обстрел. От всички хора в Мунлайт Бей Саша беше единствената, която наистина изглеждаше такава, каквато всъщност беше. Сега се усъмних, че и тя си има свои тайни.

Саша отново започна да стреля в мрака. Не знам дали виждаше някаква мишена или само сипеше куршуми, за да обезкуражи останалите от стадото.

Извадих полупразния пълнител от пистолета, сложих нов и се приближих до Боби, който измъкваше ножа от рамото си. Острието бе проникнало само на два-три сантиметра, но петното кръв на ризата му се разрастваше.

— Боли ли те?

— По дяволите!

— Можеш ли да се държиш?

— Това беше най-хубавата ми риза.

Вероятно щеше да се оправи.

От предната част на къщата Орсън лаеше, без да спира, но сега в гласа му се долавяха тревожни нотки на ужас.

Затъкнах пистолета в колана си, взех пушката на Боби, която беше заредена, и хукнах по посока на лаенето.

Осветлението в хола беше намалено, така както го бяхме оставили, и аз го увеличих малко.

Единият от големите прозорци беше счупен. Бушуващият вятър навяваше дъжд под покрива на верандата и в хола.

Четири пищящи маймуни стояха на облегалките на столовете и на канапетата. Обърнаха глави към мен и засъскаха едновременно.

Според изчисленията на Боби стадото се състоеше от осем-десет екземпляра, но явно беше по-голямо. Вече бях видял дванайсет или четиринайсет резуса и макар да бяха обезумели от ярост и омраза, не мислех, че са толкова безразсъдни — или глупави, — за да пожертват повечето си членове в една-единствена атака като тази.

Бяха на свобода от две-три години. Достатъчно време, за да се размножат.

Орсън беше на пода, обкръжен от четири таласъма, които отново започнаха да пищят срещу него. Кучето разтревожено се въртеше в кръг, опитвайки се да ги наблюдава едновременно.

Едната маймуна ми беше точно на мушката и не бе нужно да се притеснявам, че някой заблуден куршум ще уцели Орсън. Без да се колебая, застрелях съществото и последвалият порой от сачми и маймунски вътрешности щеше да струва на Боби може би пет хиляди долара за пребоядисване на стените.

Крещейки, останалите трима натрапници започнаха да скачат по мебелите и се насочиха към прозорците. Убих още един резус, но третият изстрел само надупчи облицованата в тиково дърво стена и ощети Боби с още пет-десет хиляди долара.

Хвърлих пушката, извадих пистолета и хукнах след двете маймуни, които бягаха през счупения прозорец. Изведнъж краката ми се отлепиха от пода, защото някой ме сграбчи отзад. Около гърлото ми се уви мускулеста ръка, която мигновено прекъсна достъпа на въздух, а друга хвана пистолета и го изтръгна от пръстите ми.