Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 30

— Е? — учудено попита Ема. — Какво има? Ако смятате, че работата около момчетата е прекалено много, аз бих могла да ви помагам и…

— Изобщо не става дума за това — прекъсна я Люси. — Не исках да говоря пред баща ви, тъй като разбирам, че е болен и съобщението ми би могло да го стресне. Виждате ли, току-що открих трупа на една жена в онзи саркофаг в големия хамбар.

Ема Кракънторп се вторачи в нея.

— В саркофага? Убита жена? Не е възможно!

— Боя се, че е самата истина. Позвъних в полицията. Ще пристигнат тук всеки момент.

Бузите на Ема леко порозовяха.

— Първо трябваше да кажете на мен, преди да уведомявате полицията.

— Съжалявам — отвърна Люси.

— Не чух кога сте звънели — погледът на Ема се насочи към телефона върху масата във вестибюла.

— Обадих се от пощата.

— Странно! Защо не оттук?

Люси мислеше бързо.

— Страхувах се, че момчетата може да са наблизо и да чуят, ако позвъня оттук, от вестибюла.

— Разбирам… Да… Разбирам. И те пристигат сега? Имам предвид полицията.

— Вече са тук — заяви Люси.

В този момент изскърцаха спирачки, една кола спря пред входната врата и звънецът проехтя из цялата къща.

II.

— Съжалявам, много съжалявам, че трябваше да искам подобно нещо от вас — заяви инспектор Бейкън.

Прихванал Ема за лакътя, той я изведе от хамбара. Лицето й беше много бледо, изглеждаше зле, но вървеше изправена.

— Абсолютно съм сигурна, че никога през живота си не съм виждала тази жена.

— Много сме ви благодарни, госпожице Кракънторп. Това е всичко, което исках да знам. Навярно се нуждаете от почивка.

— Трябва да видя баща си. Телефонирах на доктор Куимпър веднага щом научих за случая, и той сега е с него.

Доктор Куимпър излезе от библиотеката, докато те прекосяваха вестибюла. Беше висок, симпатичен мъж, с непринуден, безцеремонно циничен маниер, който пациентите му намираха за стимулиращ. Той и инспекторът си кимнаха.

— Госпожица Кракънторп изпълни една неприятна задача много смело — отбеляза Бейкън.

— Браво, Ема! — похвали я докторът, като я потупа по рамото. — Можете да приемате нещата такива, каквито са. Винаги съм го знаел. Баща ви е добре. Просто влезте и си поговорете с него, а после идете в трапезарията и си сипете чаша бренди. Предписвам ви го.

Ема му се усмихна благодарно и влезе в библиотеката.

— Тази жена е безценна — отбеляза докторът, като гледаше след нея. — Много жалко, че не се е омъжила. Това е наказанието да си единствената жена в семейство от мъже. Другата сестра се спаси, мисля, че се ожени на седемнайсет години. Ема наистина е много привлекателна. Щеше да бъде добра съпруга и майка.

— Твърде предана е на баща си, предполагам — каза инспектор Бейкън.

— Съвсем не е чак толкова предана, но притежава инстинкта на някои жени да правят мъжете в семейството щастливи. Тя вижда, че на баща й му харесва да се представя за болен, и го оставя да го прави. Същото е и с братята й. Седрик смята, че е добър художник. Как му беше името на другия — Харолд, знае колко много разчита тя на разумните му преценки, а на Алфред позволява да я впечатлява с историите си за хитрите си сделки. О, да, това е една умна жена, а не глупачка. Е, имате ли нужда от мен? Искате ли да хвърля един поглед на вашия труп, след като Джонстън вече е приключил (Джонстън беше съдебният лекар), и да видя дали случайно не е някоя моя медицинска грешка?