Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 28

— Какво представлява големият хамбар? — поинтересува се Люси.

Алегзандър посочи дългата каменна сграда малко встрани от къщата, близо до задната алея.

— Доста е стар — каза той. — Дядо твърди, че може би е от времето на кралица Елизабет Първа, но всъщност само се перчи. Бил е част от фермата, която първоначално е била на това място. Прадядо ми е съборил селската къща и е построил тази ужасна сграда.

После добави:

— Голяма част от колекцията на дядо е вътре. Неща, които на млади години е пращал от чужбина. Повечето са доста ужасни. Големият хамбар се използва понякога и за игра на вист и други мероприятия на женската благотворителна организация, например разпродажби. Елате да видите!

Люси ги придружи с охота.

Хамбарът имаше голяма врата, в която бяха забити декоративни пирони.

Алегзандър вдигна ръка и откачи ключа от пирона точно под бръшляна в дясната горна част на вратата. Превъртя го в ключалката, отвори вратата и тримата влязоха вътре.

Още от пръв поглед Люси доби чувството, че се намира в много грозен музей. Мраморните глави на двама римски императори се бяха втренчили в нея е изпъкналите си очи, имаше огромен саркофаг в декадентски гръко-римски стил, превзето усмихваща се Венера стоеше на пиедестал, придържайки надиплената си дреха. Освен тези произведения на изкуството имаше и две-три дървени маси, няколко струпани накуп стола, както и разни дреболии — ръждясала ръчна сенокосачка, две кофи, няколко проядени от молци седалки на коли и боядисана в зелено желязна градинска пейка без един крак.

— Мисля, че видях боята ей там — каза Алегзандър неопределено. Отправи се към ъгъла, като дръпна прокъсаната завеса, която го отделяше от останалата част на помещението.

Откриха няколко кутии с боя и четки — изсъхнали и твърди.

— Ще ви е нужен терпентин — отбеляза Люси.

Не успяха обаче да намерят терпентин. Момчетата предложиха да отидат с велосипедите и да купят, а Люси ги насърчи. Като боядисват номерата, ще се занимават известно време, помисли си тя.

Момчетата заминаха и я оставиха в хамбара. Преди да тръгнат, Люси промърмори:

— Тук наистина има нужда от почистване.

— Не бих си направил труда — посъветва я Алегзандър. — Трябва да се почисти, ако ще се използва за нещо, но обикновено не се използва през този сезон.

— Да закача ли отново ключа отвън на вратата? Там ли стои?

— Да. Нали виждате, че тук няма какво да се свие. Никой не би искал тези ужасни мраморни неща, а и във всеки случай, те тежат тонове.

Люси се съгласи с него. Едва ли би могла да одобри вкуса на стария мистър Кракънторп по отношение на изкуството. Изглежда той притежаваше безпогрешен инстинкт да избира най-лошите екземпляри от всеки период.

След като момчетата потеглиха с велосипедите, тя се огледа наоколо.

Очите й се спряха върху саркофага.

Този саркофаг…

Въздухът в хамбара имаше лек дъх на плесен, сякаш не беше проветрявано дълго време. Тя се доближи до саркофага. Беше с тежък, плътно прилепнал капак. Люси го гледаше, размишлявайки.

После излезе от хамбара, отиде в кухнята, намери тежък железен лост и се върна. Не беше лесна работа, но тя се трудеше упорито.