Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 16

Госпожица Марпъл й писа, питайки я дали би поела известен ангажимент към нея. При това доста необичаен. По всяка вероятност госпожица Айлсбароу би могла да уреди среща, на която да бъде обсъден въпросът.

За миг Люси Айлсбароу се намръщи, докато размишляваше. Тя наистина беше много ангажирана. Обаче думата „необичаен“, както и споменът за личността на госпожица Марпъл я преследваха и тя позвъни незабавно, като обясни, че не може да отиде в Сейнт Мери Мийд, тъй като в момента е на работа, но е свободна от два до четири часа следобед на следващия ден и биха могли да се срещнат в Лондон. Предложи собствения си клуб, доста странно заведение, чието предимство бяха няколкото малки кабинета, които обикновено оставаха свободни.

Госпожица Марпъл прие предложението и на следващия ден срещата се състоя.

Размениха си поздрави, Люси Айлсбароу отведе гостенката си към най-тъмния от кабинетите и каза:

— Боя се, че в момента съм прекалено ангажирана, но вероятно ще ми кажете какво бихте искали от мен?

— Наистина е много просто — отговори госпожица Марпъл. — Необичайно, но просто. Искам да намерите един труп.

За момент Люси се усъмни дали госпожица Марпъл е с всичкия си, но отхвърли предположението. Госпожица Марпъл бе съвсем нормална. Тя имаше предвид точно това, което беше казала.

— Какъв труп? — попита Люси Айлсбароу със завидно самообладание.

— На жена — отвърна госпожица Марпъл. — Тялото на жена, която е била убита — всъщност удушена — в един влак.

Люси леко повдигна вежди.

— Да, необичайно наистина. Разкажете ми.

Госпожица Марпъл й разказа. Люси Айлсбароу слушаше внимателно, без да я прекъсва. Накрая каза:

— Всичко зависи от това, какво е видяла вашата приятелка или какво мисли, че е видяла… — тя остави фразата си недовършена, съдържаща въпрос.

— Елспет не си въобразява разни неща — подчерта госпожица Марпъл. — Затова вярвам на думите й. Ако говорехме за Дороти Картрайт, би било съвсем различно. Дороти винаги може да измисли интересна история и твърде често си вярва. Обикновено има известна доза истина, но нищо повече. Елспет обаче е от този тип жени, които трудно биха повярвали, че може да се случи нещо необичайно, извън установения ред. Тя почти не се поддава на внушение, твърда е като гранит.

— Да, ясно — замислено отбеляза Люси. — Добре, нека да приемем всичко това. А каква ще бъде моята роля?

— Вие ми направихте голямо впечатление — заяви госпожица Марпъл — и виждате ли, сега нямам физическата възможност сама да си върша работата.