Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 17

— Бихте искали да направя разследване? Нещо подобно? Но нали полицията вече го е свършила? Да не би да мислите, че са били небрежни?

— О, не — отвърна госпожица Марпъл, — не бяха небрежни. Просто аз имам една хипотеза за трупа на жената. Той трябва да се намира някъде. След като не е бил намерен във влака, тогава би трябвало да е бил бутнат или хвърлен от влака. Обаче не е открит никъде по линията. Аз пътувах по същия маршрут, за да видя откъде би могло да бъде хвърлено тялото и въпреки това да не бъде намерено по линията — и открих такова място. Точно преди да влезе в Бракхамптън, железопътната линия прави голям завой по висок насип. Ако някакъв труп е бил изхвърлен, когато влакът е бил под наклон, мисля, че би попаднал точно върху насипа.

— Но положително е щял да бъде намерен, дори и там.

— О, да. Трябвало е да бъде пренесен… Но ще стигнем и до този момент. Ето мястото — тя го показа на картата.

Люси се наведе, за да види къде сочи пръстът на госпожица Марпъл.

— Сега се намира в покрайнините на Бракхамптън — отбеляза госпожица Марпъл, — но първоначално е било имение с къща, огромен парк и много земя. Все още се намира там — заобиколено от площи със строежи и малки крайградски къщички. Нарича се Ръдърфорд Хол. Къщата е била построена през 1884 година от един човек на име Кракънторп — много богат фабрикант. Синът на Кракънторп, възрастен мъж, все още живее там с дъщеря си, доколкото разбрах. Железопътната линия минава покрай почти половината от имота.

— И какво бихте искали да направя?

Госпожица Марпъл отговори бързо:

— Да започнете работа там. Всеки има нужда от квалифицирана помощ в домакинството. Мисля, че няма да бъде трудно.

— И аз смятам така.

— Разбрах, че мистър Кракънторп е малко скъперник. Ако приемете по-ниска заплата, аз ще я допълня до сума, която ще бъде по-голяма от нормалната тарифа.

— Заради трудностите?

— Не толкова заради трудностите, колкото заради опасността. Би могло да се окаже и опасно. Редно е да ви предупредя.

— Не знам — отвърна замислено Люси — дали евентуалната опасност би ме спряла.

— Не съм си и помислила подобно нещо, не сте такъв човек.

— Бих казала, че сте се надявали това дори да ме привлече. В живота си много рядко съм се сблъсквала с опасни ситуации. Но наистина ли смятате, че може да бъде опасно?

— Някой — подчерта госпожица Марпъл — много успешно е извършил престъпление. Не се е вдигнал шум, няма никакви подозрения. Две възрастни дами са разказали една доста невероятна история, полицията е направила разследване и не е открила нищо. Всичко е нормално и спокойно. Не мисля, че този някой, който и да е той, ще посмее да се възпротиви, ако нещата се поразровят, особено ако имате успех.

— Какво точно трябва да търся?

— Всякакви следи по насипа, парче от дреха, изпотъпкани храсти — нещо такова.

Люси кимна.

— И после?

— Ще бъда съвсем наблизо — каза госпожица Марпъл. — Една бивша моя прислужница, вярната ми Флорънс, живее в Бракхамптън. Тя гледаше възрастните си родители в продължение на години. Сега и двамата са починали и Флорънс дава стаи под наем на почтени хора. Уредила ми е да отседна при нея. Тя ще се грижи най-всеотдайно за мен, а и трябва да съм на ваше разположение. Нужно е да споменете, че имате стара леля, която живее наблизо и би искала да започнете работа в околността, а също и да поставите условие за достатъчно свободно време, за да можете да я посещавате по-често.