Читать «16:50 от Падингтън» онлайн - страница 14

Около четвърт час преди пристигането на влака в Бракхамптън госпожица Марпъл извади картата, с която я бе снабдил Ленард, и започна да наблюдава района. Преди това я бе изучила много задълбочено и след като забеляза името на гарата, покрай която минаха, успя да уточни къде се намира, когато влакът започна да намалява на завоя. Завоят наистина беше много важен. Залепила нос в стъклото на прозореца, госпожица Марпъл изучаваше внимателно терена (влакът минаваше по доста висок насип). Вниманието й бе разделено между местността и картата, докато най-после пристигнаха в Бракхамптън.

Същата вечер тя написа и пусна писмо, адресирано до госпожица Флорънс Хил, „Мадисън Роуд“ 4, Бракхамптън… На следващата сутрин отиде в областната библиотека и се запозна с указателя и географския справочник на Бракхамптън, както и с историята на графството.

Досега нищо не противоречеше на съвсем слабата и неясна идея, която й беше хрумнала. Това, което си беше представила, бе възможно. Друго не можеше да измисли.

Следващата крачка обаче включваше действие — активно действие, такъв вид действие, за което самата тя бе физически неподходяща. За да бъде теорията й окончателно потвърдена или отхвърлена, на този етап трябваше да получи помощ отнякъде. Въпросът беше — от кого? Госпожица Марпъл прецени различни имена и възможности, като отхвърли всичките, поклащайки глава в знак на досада. Всички интелигентни хора, на които можеше да разчита, бяха прекалено заети. Не само имаха работа с различна степен на важност, но и свободните им часове отдавна бяха разпределени. Онези, на които им липсваше интелигентност и които разполагаха с време, реши госпожица Марпъл, просто не вършеха работа.

Размишляваше с растящо раздразнение и объркване. После изведнъж челото й се отпусна. Тя възкликна на глас, произнасяйки едно име:

— Люси Айлсбароу, разбира се!

Глава четвърта

I.

Името на Люси Айлсбароу вече бе станало известно в някои кръгове.

Люси Айлсбароу беше на трийсет и две години. Получила беше отлична диплома по математика от Оксфорд, признато бе, че има невероятен ум, и от нея се очакваше да направи блестяща академична кариера.

Освен изключителна ерудиция обаче Люси Айлсбароу притежаваше и голяма доза здрав разум. Тя не можеше да не забележи, че академичното отличие беше зле възнаградено. Нямаше и особено желание да преподава и й доставяше удоволствие да общува с умове, далеч не толкова блестящи, колкото нейния. Накратко, тя имаше усет към хората, към всякакъв вид хора и непрекъснато създаваше контакти. И ако говорим съвсем искрено, обичаше парите. За да печели пари, човек трябва да се възползва от някакъв дефицит.