Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 33

— Ще ти трябват зидари и дърводелци.

— Не. Ще изградим нещо скромно от скални блокове и всеки мъж, всяка жена и всяко дете трябва да донесат по един камък, според силите си, за да не бъде забравен никой от събралите се поклонници да даде дар за паметника на Преобразения.

— Но аз се нуждая от войници за охрана на турците! — възрази Али бей.

— Ще се редуват. Така ще имаш достатъчно хора на разположение. А сега да помислим как ще изглежда строежът.

Оставих ги да разговарят, а аз потърсих преводача си, за да взема записките на починалия. Юсуф ги беше скрил в хралупата на един чинар и ние седнахме наблизо, където спокойно се посветих на заниманията си с езика.

Така премина денят и нощта настъпи. По възвишенията, които заобикаляха Шейх Ади, горяха сигнални огньове. За турците беше невъзможно да се измъкнат дори и ако каймакаминът въпреки обещанието си решеше да направи пробив под прикритието на нощта. Мракът се разпръсна, без да се случи нещо, и на сутринта Пали се върна. Спах в палатката на бея и все още се намирах там, когато пратеникът влезе.

— Срещна ли мютесарифа? — го запита Али бей.

— Да, господарю, късно снощи.

— Какво каза Шекиб Халил паша?

— Отначало се разяри и искаше да ме бичува до смърт. След това събра много офицери и своя диван, с които дълго се съвещава. После ми бе позволено да се върна.

— Присъстваше ли на този съвет?

— Не.

— Какъв отговор получи?

— Писмо до теб.

[#1 Съвещателен съвет при султана или великия везир в Османската империя. — Бел. прев.]

Пали извади писмото, което беше запечатано с големия мютесарифски мюхюр^[6]. Али бей го отвори и хвърли поглед по редовете.

В голямото писмо беше сложено и едно по-малко, незапечатано. Той ми подаде двете писма.

— Чети ти, ефенди! Любопитен съм да узная какво е решил мютесарифът.

Писмото беше написано от писаря на наместника и подписано от пашата. Той обещаваше да бъде на следващото утро в Джерайе, придружаван само от десет души, и поставяше условие на Али бей да бъде съпроводен от също толкова хора. Шекиб Халил очакваше, че ще постигнат съгласие, и молеше да се предаде на каймакамина приложената писмена заповед. Тя наистина съдържаше миролюбивото указание да спре засега всякакви враждебни действия, да щади селището Шейх Ади и да се отнася с джесидите като с приятели. После следваше бележката да прочете внимателно заповедта.

Али бей въздъхна облекчено. След кратка пауза изрази радостта си от все сърце:

— Победихме и дадохме добър урок на мютесарифа. Забеляза ли, ефенди? Каймакаминът може да получи писмото, а утре ще бъда в Джерайе.

— Защо ще му го дадеш?

— То е за него.

— Излишно е, след като вече се е задължил да направи това, което му заповядат.

— Когато види, че това е волята на пашата, ще изпълни всичко с още по-голяма сигурност и старание.

— Трябва да призная, че тази писмена заповед буди подозрението ми.

— Защо?

— Защото е излишна. И как особено звучат последните думи — каймакаминът да прочете точно заповедта!

— Това трябва да ни убеди в добрата воля на мютесарифа и да наложи на каймакамина стриктно подчинение.