Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 67

Приятни хора бяха Инди и жената, още повече че бяха приятели на Салах. Но този товар, кой знае защо, го притесняваше. В едно беше сигурен — с радост щеше да се отърве от него, като му дойдеше времето. Същото тревожно чувство изпитваше и сега, като оглеждаше морската шир. Сетивата му бяха напрегнати, не можеше да си обясни обзелото го безпокойство. Но нещо в далечината пълзеше, нещо там се движеше, просто го чувствуваше, макар и да не можеше да го съзре.

Заедно със солта на водните пръски вдъхваше и безпогрешния мирис на грозяща опасност.

Продължи да наблюдава, изпънат и напрегнат като човек, който се готви за скок от висок трамплин, без да знае да плува.

Инди се събуди. Марион спеше до него, все още в бялата си рокля, с извърнато на една страна лице и полуотворена уста. Той се почеса по гърба — заздравяващите рани започваха да го сърбят. Салах предвидливо му бе донесъл дрехите и сега той се преоблече, провери дали камшикът е на мястото си, нахлузи коженото яке и оправи периферията на протритата си филцова шапка. Понякога си мислеше, че тази шапка му носи щастие. Без нея би се чувствал като гол.

Марион се обърна и отвори очи.

— Каква прекрасна гледка! — възхити се тя.

— Аз обаче никак не се чувствувам прекрасно — отговори той.

— Защо винаги се забъркваш в такива каши? — Марион седна в леглото, приглаждайки косата си. — Радвам се, че си се преоблякъл. С този бурнус не беше много убедителен.

— Старах се, доколкото можах.

Тя се прозя, протегна се и стана от койката. Топлота и сънливост имаше в жестовете й, които — кой знае защо — му се струваха много мили. Взе ръката му и я целуна, след което се зае да подрежда каютата.

— Докога ще пътуваме по море? — попита.

— В буквален или в преносен смисъл?

— Както искаш го разбирай, Джоунс!

Той й се усмихна. И в този момент разбра, че нещо се е случило. Втурна се навън, изкачи на един дъх стълбите и се озова на мостика, където Катанга продължаваше да се взира в морето, захапал незапалената си лула.

— Изглежда, имате много влиятелни приятели, мистър Джоунс — каза Катанга. Лицето му беше много сериозно.

Отначало Инди не успя нищо да види, но малко по малко започна да различава някакви точици в далечината: „Попътен вятър“, като стара мома, ухажвана от цял антураж жадни за богатство женихи, беше обграден от десетки немски подводници.

— По дяволите! — изруга той.

— И аз така мисля — додаде Катанга. — Вие с момичето трябва веднага да изчезнете. Долу в трюма има място за вас. Побързайте! Намерете я!

Ала вече беше много късно: пет сала с въоръжен екипаж бяха обградили кораба и няколко нацисти се качваха по спуснатите въжени стълби. Инди хукна надолу към каютата. Само Марион беше в ума му. Трябваше да я намери. Много късно — разнесе се тропот на ботуши, екнаха лаещите команди на германците. Той видя на няколко метра пред себе си как двама войници влачат Марион. Останалите похитители вече обграждаха екипажа на палубата, готови за стрелба. Инди се прикри, хлътна в някаква врата и попадна в лабиринта на трюма.