Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 41

— Изчезвай оттук! — викна той на Марион и я бутна. — Бягай!

Но Марион грабна една метла от близката сергия, замахна с нея и шибна през гърлото другия арабин, който се просна на земята.

— Тичай! — кресна Инди. — Бягай оттук!

— Как ли не!

Много са — помисли си Инди. — И двама да сме, пак са много. Светна острие на брадва. Той отново уви камшика си — този път около врата на арабина. Стегна хватката, нападателят му изстена и се строполи.

Сега един от европейците се нахвърли върху него, мъчейки се да изтръгне камшика от ръцете му. Инди с ритник го запрати върху насрещната сергия, отрупана с всевъзможни плодове. Зърна врата в зида, отвори я, бутна вътре Марион и я заключи въпреки виковете и протестите й. След това се развъртя с камшика, изпосъбори стоката от сума ти колички и сергии. На площада настана хаос и олелия. Видя, че към него полетя нож, наведе се и стоманеното острие профуча над главата му. В следващия миг камшикът му се уви около глезените на арабина и той се сгромоляса сред купа изпотрошени грънци; продавачът се разкрещя.

Инди се огледа, за да види дали не идват още нападатели. Така беше загрял, че нямаше спиране.

Никой не помръдваше, само търговците се суетяха край разпиляната си стока. Инди тръгна заднишком към вратата, по която Марион риташе и блъскаше с все сила. Посегна към бравата, но в този момент някакъв мъж с мачете се нахвърли отгоре му. Инди го хвана за китката, вкопчиха се един в друг. Марион престана да блъска, затърси изход към площада. Проклетият Инди! Какво си въобразява? Че има право да ме защитава? Що за средновековен манталитет! Тя излезе на една тясна уличка и изведнъж замръзна на място — към нея тичаше някакъв арабин. Марион хукна да бяга.

В ушите й отекваха стъпките на преследвача.

Задънена улица. Стена.

Тя се покатери върху зида, прехвърли се от другата страна и се скри между две къщи задъхана, с разтуптяно сърце. И какво направи, като стана напечено? Скри се! — каза си тя, съзирайки един плетен кош. — Да, да, чувстваш се като един от Четиридесетте разбойници, но имаше една поговорка, че в бурята всеки подслон е добре дошъл. Марион се пъхна в коша, клекна вътре и дръпна капака над главата си. Тихо! Не мърдай! През цепнатините видя двамата си преследвачи, които я търсеха навсякъде и говореха на развален английски. „Я виж там!“, „Тук вече гледал.“

Марион се спотаи. За съжаление не можеше да види маймуната, седнала върху един стобор наблизо. Изведнъж чу възбудени крясъци, но не можа в първия момент да разбере откъде идват тези звуци. Ах, тази маймуна! Проследила ме е и ме е предала. Махай се, маймунке, остави ме! Изведнъж усети, че я вдигат заедно с коша. Арабинът и европеецът я бяха нарамили като кофа със смет. Тя се замята в коша, заудря с юмруци по капака.

През това време Инди я търсеше. Двама души в дъното на улицата носеха някакъв кош. Къде, по дяволите, беше изчезнала? Изведнъж дочу гласа й, сякаш изпод земята. Кошът! Инди видя как капакът помръдваше, докато завиваха зад ъгъла. В същото време странни звуци привлякоха вниманието му. Той се обърна и видя маймуната, която сякаш му се подиграваше. Идеше му да изтегли пистолета си и да я застреля на място. Вместо това той се втурна след двамата мъже, които хукнаха напред.