Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 42

Как ли тичат толкова бързо с този товар? — зачуди се Инди. Не можеше да ги настигне. Но не биваше да изпуска коша от очи. Блъскаше се, проправяше си път. Само да не ги изгуби от поглед!

И в този миг чу странен стон, озърна се и изведнъж разбра, че ги е загубил. Кошът вече не се виждаше.

Инди продължи да тича. Отново се разнесе плачевният стон, този път по-силно, по-пронизително.

Той се спря. Недалеч пред него двама араби носеха плетен кош. Камшикът му изплющя, уви се като змия около крака на единия, кошът падна. Ни следа от Марион! Разпиляха се оръжия и амуниции. Объркан, Инди пак затича и се озова на друг площад, пълен с просяци, сакати, болни и слепи, които протягаха ръце за милостиня. Вонята на изпражнения и урина беше непоносима. Той подмина просяците и внезапно спря като закован. Вече знаеше откъде идва плачът. Задала се бе внушителна погребална процесия. Очевидно погребваха някоя видна личност, защото ковчегът беше закрепен на два коня, мюезини припяваха от Корана, забулени жени и слуги вървяха след тях и виеха, а най-отзад тромаво крачеше жертвен бивол.

Край нямаха. Как да премине? Ковчегът беше пищен, богато украсен. И в този миг Инди зърна двамата мъже с коша, които се бяха упътили към някакъв камион, покрит с брезент, паркиран в другия край на площада. През литаниите той сякаш дочу гласа на Марион.

Тъкмо щеше да се втурне натам, когато от камиона откриха огън и погребалното шествие, просяците, всичко живо се разпръсна. Само мюезините останаха да пеят край ковчега, докато не го простреляха и него. Разхвърчаха се дъски, мумифицираното тяло на мъртвеца се плъзна и падна на земята. Оплаквачките завиха отново. Инди хукна на зигзаг към един кладенец в дъното на площада, скри се зад него и след миг, като подаде глава, видя как мятат коша в камиона. В този момент, без той да забележи, потегли една черна лимузина. Камионът също потегли. Преди да изчезне от погледа му, Инди се прицели старателно и натисна спусъка. Шофьорът падна върху волана. Камионът занесе, заби се в една стена и се преобърна. Инди беше готов да се втурне към него, когато чу силен взрив и се вцепени от ужас. Прониза го остра болка. Никога не бе изпитвал такава мъка и тревога. Камионът беше избухнал, целият се бе превърнал в магма от пламъци и обгорял метал. И кошът беше вътре!

Марион бе мъртва! Той я уби! Не може да бъде! Инди затвори очи, вече нищо не чуваше. Слънцето изгаряше клепачите му. След време тръгна и вървя дълго — всичко му бе станало безразлично. Как можа да застреля шофьора! Защо го направи? Трябваше да предположи, че ще се взриви. Първо й провали живота, а сега й го отне — упрекваше се Инди. Вървеше по тесните улици сред тълпата и място не можеше да си намери.

Болеше го повече, отколкото бе предполагал, непоносима мъка го душеше. Имаше само един лек. Той се отправи към кръчмата, където се бе уговорил да се срещне със Салах. Цялата история около Кивота вече принадлежеше към едно далечно минало, към друг живот, друг свят.