Читать «Повелителката на метлата» онлайн - страница 8

Истината е, че върша всичко по-бързо. Вървя по-бързо, говоря по-бързо, храня се по-бързо… правя секс по-бързо…

Въпреки че напоследък и дума не може да става за секс. Излизах с един от старшите партньори от „Бери Форбс“. Казваше се Джейкъб, занимаваше се с важните международни сделки и разполагаше с още по-малко време и от мен. Накрая вършехме каквото вършехме за шест минути, което щеше да се вмести идеално в графиците ни, ако бяхме клиенти един на друг. (Въпреки че не бяхме.) С него получавах оргазъм, той се изпразваше, а след това проверявахме имейлите си.

Което си е почти едновременен оргазъм. Никой не може да каже, че това не е добър секс. Чела съм „Космополитън“, разбирам от тези неща.

Както и да е, след това на Джейкъб му направиха невероятно предложение, той се премести в Бостън и връзката ни приключи. Не че имах нещо против.

Честно да си кажа, дори не го харесвах кой знае колко.

— Саманта? — Някакъв глас прекъсва мислите ми. Това е секретарката ми Маги. Тя постъпи на работа преди няколко седмици и все още не я познавам достатъчно добре. — Докато те нямаше, оставиха съобщение за теб. От Джоан е.

— Джоан от „Клифърд Чанс“ ли? — Вдигам поглед и цялото ми внимание се насочва към нея. — Добре. Кажи й, че ще й пратя по имейла клауза четири и съм съгласна…

— Не от тази Джоан — прекъсва ме Маги. — Джоан е новата ти чистачка. Питаше къде са торбичките за прахосмукачката.

Поглеждам я глупаво.

— Какво?

— Торбичките за прахосмукачката — повтаря търпеливо Маги. — Не е успяла да ги намери.

— Защо й трябва да слага торбичка на прахосмукачката? — питам напълно объркана аз. — Иска да я носи ли някъде?

Маги ме поглежда така, сякаш не е сигурна дали се шегувам.

— Става въпрос за торбичките, които се слагат вътре в прахосмукачката — обяснява търпеливо тя. — В тях се събира прахта. Имаш ли такива у вас?

— Ами… — След това бързо се опитвам да се измъкна. — А, тези торбички ли? Ами…

Намръщвам се замислено, сякаш разрешението е на върха на езика ми. Истината е, че дори не мога да си представя как изглежда прахосмукачката. А дали някога съм я виждала? Знам, че ми я доставиха, защото портиерът се беше разписал за доставката.

— Да не би да е от новите модели — предполага Маги. — Те нямат торбички. Цилиндрична ли е или изправена? — Тя ме поглежда в очакване да разбере нещо повече.

Нямам никаква представа как изглежда. Само че не мога да призная подобно нещо.

— Аз ще се оправя — заявявам решително и започвам да събирам документите на купчинка. — Благодаря ти, Маги.

— Тя имаше още един въпрос. — Маги поглежда към записките си. — Как се пуска фурната?

В първия момент продължавам да събирам листата, все едно, че не съм я чула. Естествено че знам как се пуска собствената ми фурна.

— Ами. Копчето се… завърта се — заявявам най-сетне аз и се старая да прозвуча небрежно възмутена. — Че то е повече от ясно…

— Тя каза, че имало някакъв странен таймер. — Маги се мръщи замислена. — С газ ли е или електрическа?