Читать «Повелителката на метлата» онлайн - страница 10

Ако ме питате мен, има някаква генерална повреда в системата. Нещата би трябвало да са повече от ясни. Хората би трябвало да носят отличителни знаци, ако имат връзка. Както е в тоалетните. Има си обозначение, когато кабинката е заета. Също и когато е празна. Не бива да се допускат недоразумения с тези неща.

Както и да е, аз не носех никакво обозначение. Дори да е имало нещо, то е било подвеждащо и напълно неподходящо. Последваха няколко седмици, наситени с неловки моменти, докато аз не спирах да се усмихвам на Гай, а той се свиваше и гледаше да ме избягва, защото не искал: а) да бъде причината за раздялата ми с друг, и б) да се включи я в тройка, я в любовен триъгълник с мен и Джейкъб.

Така и не разбрах какво стана, затова просто се оттеглих. След това клюкарите ми донесоха, че е започнал да се вижда с някакво момиче, Шарлот, с която се запознал на парти един уикенд. Месец-два по-късно започнахме съвместна работа над някаква сделка, опознахме се и станахме приятели. Това е, няма повече.

Накратко казано, всичко е наред. Честна дума. Така стана. Просто на някои неща им е писано да станат, докато на други — не.

Само че дълбоко в мен… Все още ми се струва, че щеше да се получи.

— И какво става — започва Гай, докато вървим по коридора към залата за съвещания, — партньоре? — Той извива многозначително едната си вежда.

— Не говори така! — съскам ужасена аз. Ще вземе да ме урочаса.

— Стига, де! Знаеш, че работата е в кърпа вързана.

— Нищо не знам.

— Саманта, ти си най-умният адвокат от твоя випуск. Да не говорим, че работиш най-упорито. Я кажи колко беше коефициентът ти на интелигентност? 600?

— Млъквай веднага. — Забождам поглед в бледосиния мокет и Гай избухва в смях.

— Колко е 124 по 75?

— Девет хиляди и триста — отвръщам нацупено аз.

Това е едно от нещата, които ме дразнят у Гай. Още от десетгодишна мога да смятам големи суми на ум. Един господ знае как става, просто се получава. Хората ми казват по едно „браво“ и приключват.

Само че Гай не спира да се занимава с това и непрекъснато ме кара да му смятам някакви числа, все едно, че съм циркаджийка. Знам, че на него му е забавно, но в интерес на истината става доста досадно.

Веднъж нарочно му казах грешен отговор. Оказа се, че му трябвал верният отговор и той записал грешката ми в договор. За малко сделката да пропадне. Затова повече никога не си позволих да го бъзикам по този начин.

— Вече пробва ли се пред огледалото за уеб сайта на фирмата? — Гай подпира замислено брадичка с пръст. — Госпожица Саманта Суитинг, партньор.

— Дори не съм мислила за това — извивам презрително очи аз. Това е чиста лъжа. Вече съм намислила как ще си направя косата за снимката. Дори знам кой от черните си костюми ще облека. Този път ще се усмихна. На снимката в уеб страницата ми за „Картър Спинк“ съм излязла прекалено сериозна.

— Чух, че презентацията ти направо ги е разбила — подхвърли Гай, този път по-сериозно.

Презрението ми изчезва на секундата.

— Наистина ли? — питам аз и се опитвам да не изглеждам чак толкова жадна за похвали. — Ти сериозно ли говориш?