Читать «Повелителката на метлата» онлайн - страница 6

Работата е там, че много разчитам на него. И вие щяхте да разчитате, ако времето ви е разграфено на сегменти от по шест минути. На всеки шест минути от живота ми на работното място получавам пари от някой клиент. Всичко, разбира се, е компютъризирано и грижливо подредено.

11.00 — 11.06 ч. — подготвяне на договор за проект А.

11.06 — 11.12 ч. — поправка на документи за клиент Б.

11.12 — 11.18 ч. — консултации за споразумение В.

В началото, когато започнах работа в „Картър Спинк“, този натоварен график направо ми вадеше душата, още повече, че се налагаше да записвам над какво работя и да давам обяснение за всяка минута от деня. Тогава си мислех: „Ами ако не правя нищо в продължение на шест минути? Какво ще запиша?“

11.00 — 11.06 ч. — зяпам безгрижно през прозореца.

11.06 — 11.12 ч. — фантазирам си как се сблъсквам с Джордж Клуни на улицата.

11.12 — 11.18 ч. — опитвам се да си докосна носа с език.

Истината е, че човек свиква да е натоварен. Свикваш да разпределяш живота си по минути. Освен това свикваш да работиш. По всяко време на денонощието.

Ако си адвокат в „Картър Спинк“, не можеш да си позволиш да се мотаеш и да си губиш времето. Не ти остава време да зяпаш през прозореца, да фантазираш и да мечтаеш. Не е възможно, след като всеки шест минути са толкова важни. Ще ви го кажа по друг начин. Ако позволя да минат шест минути, без да съм свършила нищо, това означава, че съм загубила 50 лири стерлинги на фирмата. Дванайсет минути са 100 лири. Осемнайсет минути стават 150 лири.

Както вече ви казах, адвокатите в „Картър Спинк“ не се размотават.

2

Когато пристигам в офиса, Кетърман се е настанил зад бюрото ми и оглежда с огромно неодобрение хаоса от документи и листа, пръснати навсякъде.

Ще си призная честно, че бюрото ми не е от най-подредените и спретнати. Всъщност… това е доста меко казано. Имам намерение скоро да го подредя и да сложа старите договори, пръснати по пода, където им е мястото. Обещавам да го направя веднага щом намеря малко време.

— Срещата е след десет минути — заявява той и си поглежда часовника. — Искам проектодоговорът готов.

— Разбира се — отвръщам аз и се опитвам да запазя спокойствие. Присъствието му е достатъчно, за да ме превърне в развалина.

Дори в най-добрите си моменти Кетърман е стряскащ. От него се излъчват страховити мозъчни вълни по същия начин, по който от други мъже се излъчва аромат на афтършейв. Само че днес нещата са хилядократно по-неблагоприятни, защото Кетърман е в комисията по одобрението. Утре, заедно с още тринайсет други партньори ще проведат важно съвещание, за да решат кой ще бъде най-новият партньор.

Утре ще разбера дали съм постигнала желания успех, или животът ми е пълен провал. След това няма да има нито напрежение, нито нищо.

— Документацията е тук… — Посягам към купчина папки и вадя със замах нещо, което ми прилича на документи.

Оказва се стара кутия с понички. Бързо я натъпквам в кошчето.

— Сигурна съм, че е някъде тук… — Ровя трескаво и отчаяно се опитвам да напипам правилната папка. Слава богу. — Ето я!