Читать «Повелителката на метлата» онлайн
Софи Кинсела
Annotation
Саманта е преуспяващ адвокат в Лондон. Работи по всяко време на денонощието, няма личен живот и единствената й цел е да стане партньор във фирмата. Напрежението не я притеснява, адреналинът й дава сили. Докато един ден допуска грешка. А тази грешка заплашва да съсипе кариерата й.
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Софи Кинсела
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
Софи Кинсела
Повелителката на метлата
1
Имате ли чувството, че сте подложена на силен стрес?
Буквите се врязват с такава сила в страницата, че хартията се е скъсала. По дяволите. Няма значение. Да видим сега следващия въпрос.
Средно по колко часа на ден прекарвате в офиса?
44
2
8
Редовно ли спортувате?
Ходя редовно на плуване
От време на време ходя на плуване
Пиете ли по осем чаши вода на ден?
Да
Понякога
Оставям химикалката и си прочиствам гърлото. В другия край на стаята Мая вдига поглед от шишенцата с лак за нокти. Днес въпросната Мая ще ме разкраси. Тя има дълга черна коса, вързана на опашка, сплетена с промъкната в кичурите тънка бяла лента, а на носа й се вижда малка сребърна обица във формата на топче.
— Всичко наред ли е с въпросника? — пита тя с мелодичния си глас.
— Май забравих да кажа, че не разполагам с много време — започвам любезно аз. — Необходими ли са всички тези въпроси?
— Имаме нужда от колкото е възможно повече информация, за да подчертаем красотата ви и да обърнем специално внимание на здравословното ви състояние — отвръща спокойно тя, но по гласа й личи, че няма да успея да се измъкна.
Поглеждам часовника. Станало е девет и четирийсет и пет.
Нямам време за подобни неща. Наистина нямам толкова време. Само че това ми е подарък за рождения ден, освен това обещах на леля Патси.
Ако трябва да съм честна, това е подаръкът за миналия ми рожден ден. Преди почти цяла една година леля Патси ми подари ваучер за „Стресът е минало“. Тя е сестра на мама и много се притеснява за жените, отдадени на работата. Щом се видим, стисва раменете ми, оглежда лицето ми, без да крие загрижеността си, а на картичката към ваучера беше написала „Намери време за себе си, Саманта!!!“.
