Читать «Повелителката на метлата» онлайн - страница 5

— Всеки може да отдели за себе си няколко часа — прекъсва ме Мая. Поставя длани на раменете ми. — Саманта, вие сте невероятно напрегната и нервна. Раменете ви са схванати, сърцето ви препуска… струва ми се, че сте на ръба.

— Добре съм.

— Та вие сте истинско кълбо от нерви!

— Не е вярно!

— На всяка цена трябва да намалите темпото, Саманта. — Тя ме поглежда съчувствено. — Вие сама можете да промените живота си. Ще го направите ли?

— Ами… аз…

Спирам и трепвам изненадана, защото нещо в хартиените ми бикини започва да вибрира.

Мобилният телефон. Напъхах го вътре заедно с миникомпютъра и го включих да „вибрира“, за да не вдига шум.

— Какво е това? — Мая поглежда гърчещата се кърпа. — Какво е това… трептене?

Не мога да призная, че съм вмъкнала и телефон. Не и след като тя откри джобния компютър.

— Ами… — Прочиствам гърлото си. — Това е специалната ми играчка.

— Какво? — Мая не може да повярва.

Телефонът отново започва да вибрира в бикините. Налага се да отговоря. Може да ме търсят от офиса.

— Ами… нали се сещате… в момента достигам до един доста интимен момент. — Поглеждам Мая многозначително. — Дали не може за малко да излезете от стаята?

В очите й заблестява подозрение.

— Чакайте малко! — Тя отново поглежда към кърпата. — Това да не би да е телефон? Как е възможно да вмъкнете и мобилен телефон?

Господи! Тя май е вбесена.

— Вижте — започвам аз в опит да се извиня. — Знам какви са правилата тук, наистина съм готова да ги уважа, да се съобразя с тях, само че работата е там, че… мобилният ми трябва. — Пъхвам ръка под кърпата.

— Оставете го! — Викът на Мая ме стряска. — Саманта — казва тя и се опитва да запази спокойствие. — Вие чухте ли поне една дума от онова, което ви казах? Изключете веднага телефона.

Телефонът продължава да вибрира в ръката ми. Поглеждам изписалия се на екранчето номер и стомахът ми започва да се свива.

— От офиса е.

— Ще ви оставят съобщение. Могат да почакат.

— Ама…

— Това време е посветено само на вас. — Тя се привежда напред и стиска разпалено ръцете ми. — Единствено и само на вас.

Господи, тя май наистина не разбира. Идва ми да се изсмея.

— Аз работя в „Картър Спинк“ — обяснявам аз. — Не разполагам с време, което да е само и единствено за мен. — Отварям капачето на телефона и в ухото ми гръмва разгневен мъжки глас:

— Къде, по дяволите, се намираш, Саманта?

Усещам как всичко в мен се свива. Обажда се Кетърман. Шефът на отдела по корпоративно право. Сигурно си има и малко име, но никой не го използва, обръщаме се към него с Кетърман. Той има черна коса, носи очила с метални рамки, очите му са воднистосиви, а навремето, когато постъпих на работа в „Картър Спинк“, заради него сънувах кошмари.

— Сделката на „Фалънс“ отново е на дневен ред. Връщай се веднага. Срещата е за десет и половина.

Как така отново на дневен ред?

— Връщам се веднага. — Затварям телефона и поглеждам гузно Мая. — Съжалявам.

Не съм пристрастена към часовника си.