Читать «Повелителката на метлата» онлайн - страница 11

— И пред всички си показала на Уилям Грифитс какво е истински правист. — Гай скръства ръце и ме поглежда насмешливо. — Имало ли е случай да допуснеш грешка, Саманта?

— Допускам много грешки — отвръщам небрежно аз. — Можеш да ми вярваш.

Като например в деня, когато се запознахме, трябваше да те награбя и да ти кажа, че нямам връзка.

— Грешката не се брои за грешка… — Гай се поколебава. — Освен ако не може да се поправи. — Докато изрича тези думи, очите му се впиват в моите.

Или просто погледът му е по-остър, след като не си е доспал. Не съм от хората, които се усещат какво става.

Трябваше нещо такова да завърша, не да се занимавам с право. Щеше да ми е от по-голяма полза. Бакалавър по ориентиране кога мъжете те харесват истински и кога се държат приятелски.

— Готово ли е всичко? — режещият глас на Кетърман ни стряска и когато се обръщам, забелязвам цял отряд адвокати в строги костюми, придружени от две жени.

— Разбира се. — Гай кимва на Кетърман, след това се извръща към мен и ми намига.

Дали няма да е по-добре да се запиша на курс по телепатия?

3

Девет часа по-късно срещата все още не е приключила.

По огромната махагонова маса са пръснати фотокопия от проектодоговори, финансови отчети, бележници с нахвърляни по тях записки, пластмасови чашки кафе и какви ли не бележки. Кутиите, в които са ни доставили обяд, се търкалят по пода. Една от секретарките ни раздава нови фотокопия от предварителното споразумение. Двама от адвокатите на другата фирма са станали от масата и си шушукат напрегнато в стаята с кафе-машината. Всяка заседателна зала има подобна стая към нея: малко странично помещение, където могат да се провеждат кратки разговори насаме или просто да счупиш нещо, ако ти се прииска.

Следобедното напрежение се е разсеяло. И то е като приливите и отливите. Всички, насядали около масата, са поруменели, все още са готови да избухнат дори по най-незначителния проблем, но поне крясъците са утихнали. Клиентите са си заминали. Към четири следобед прочетоха споразумението, стиснаха си ръцете и се изнесоха в лъскавите си лимузини.

Сега всичко зависи от нас, адвокатите, за да предадем в писмен вид устните договорки (което, ако си въобразявате, че е лесно и безпроблемно, трябва още отсега да се откажете от правото) и да ги превърнем в проектодоговори, които да са готови за насрочената за утре сутринта среща.

Тогава ще има нови крясъци.

Потривам дехидратираната си кожа, отпивам глътка капучино и чак тогава разбирам, че съм посегнала към чашата на някой от колегите — течността в нея е студена, останала отпреди часове. Гадост. Боже, пълна гадост. Не мога да изплюя глътката на масата.

Преглъщам отвратителната на вкус течност с красноречива гримаса, флуоресцентните светлини сякаш прогарят очите ми и аз усещам, че съм напълно изтощена. Ролята ми в тези мегасделки е да не изпускам от поглед финансовата страна на споразумението — така че аз съм тази, която договаря заема между нашия клиент и PGNI Bank. Аз бях тази, която спаси положението, когато лъсна някакъв дълг като черна дупка в една от дъщерните фирми. Аз бях тази, която прекара около три часа днес следобед в обсъждане на една-единствена тъпа фраза в клауза 29(д).