Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 80

След като касиерът говори с управителя, той — въпреки че не подозира нищо нередно, все пак е чиновник на заплата и не иска да поема излишни рискове — ще се обади в централата на банката. Там никой не познава кмета и изтеглянето на подобна голяма сума ще бъде съмнително; ще го накарат да изчака два дни, докато проверят произхода на кюлчетата. И какво ще открият? Че това злато е крадено. Или че е купено от някоя групировка, заподозряна в трафик на наркотици.

Тя направи пауза. Страхът, който бе усетила, когато за пръв път се бе опитала да вземе своето кюлче, сега се бе предал и на всички останали. Историята на един човек, това е историята на цялото човечество.

— Защото това злато има сериен номер и дата и произходът му може лесно да бъде установен.

Всички погледнаха към чужденеца, който стоеше невъзмутим.

— Няма смисъл да го питате за каквото и да било — добави Шантал. — Ще трябва да повярваме, че казва истината, но човек, който иска да бъде извършено престъпление, не заслужава доверие.

— Можем да го задържим тук, докато обменим златото срещу пари — каза ковачът.

Чужденецът кимна на хотелиерката.

— Той е недосегаем. Сигурно има много могъщи приятели. В мое присъствие позвъни на различни хора, запази си самолетни билети; ако изчезне, ще разберат, че е бил отвлечен и ще дойдат да го търсят във Вискос.

Шантал пусна на земята кюлчето, което държеше, и излезе от обсега на пушките. Другите жени я последваха.

— Можете да стреляте, ако искате. Но аз няма да участвам в подобно престъпление, защото знам, че това е капан на чужденеца.

— Ти нищо не можеш да знаеш! — извика земевладелецът.

— Ако съм права, скоро кметът ще е зад решетките и във Вискос ще дойдат хора, за да открият от кого е откраднал това съкровище. Някой ще трябва да им обясни, но няма да съм аз.

Обещавам ви обаче да пазя тайна; ще кажа само, че не знам какво се е случило. Освен това кметът е човек, когото познаваме, за разлика от чужденеца, който утре ще си тръгне оттук. Възможно е кметът да поеме цялата вина върху себе си, да каже, че е откраднал златото от някакъв мъж, който е дошъл във Вискос и е останал една седмица. Всички ще го смятаме за герой, престъплението никога няма да бъде разкрито и ще продължим да живеем както преди — но, така или иначе, без златото.

— Ще го направя! — извика кметът, който знаеше, че всичко това са измислици на една луда.

В това време чу някой да отваря пушката си.

— Имайте ми доверие! — крещеше кметът. — Аз ще поема риска!

Но вместо отговор се чу друго щракване, после още едно, сякаш се заразяваха едно от друго, докато накрая всички пушки бяха отворени; нима можеше да се вярва на политик? Единствено оръжията на кмета и на свещеника бяха готови за стрелба; едната бе насочена към сеньорита Прим, а другата — към Берта. Но дърварят — който преди това си бе представил броя на сачмите, които щяха да проникнат в тялото на старицата — разбра какво става, отиде до тях и им издърпа пушките от ръцете: кметът не беше толкова луд, че да извърши престъпление само за да си отмъсти, а свещеникът нямаше никакъв опит с оръжията и сигурно нямаше да улучи целта.