Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 81

Сеньорита Прим беше права: много е рисковано да вярваш на другите. Изведнъж като че ли всички го бяха осъзнали, защото хората започнаха да напускат мястото, първо по-възрастните, после по-младите.

Мълчаливо заслизаха по склона, като се стараеха да мислят за времето, за овцете, които трябваше да се стрижат, за нивите, които отново трябваше да бъдат разорани, за ловния сезон, който скоро щеше да започне. Нищо не се бе случило, защото Вискос беше село, изгубено във времето, и всички дни си приличаха.

Всеки си казваше, че краят на изминалата седмица е бил само сън. Или по-точно кошмар.

На поляната останаха само трима души с две факли — единият от тях всъщност бе старицата, която спеше, привързана към скалата.

— Това злато е за селото ти — каза чужденецът на Шантал. — В крайна сметка оставам без него и без отговор на въпроса си.

— Златото не е за селото ми, а за мен. Както и кюлчето, което е до скалата във формата на У. А ти ще дойдеш с мен, за да го обменим в пари; не вярвам на нито една от думите ти.

— Знаеш много добре, че нямаше да сторя това, което ти им каза. А колкото до твоето презрение към мен, то всъщност е презрение към теб самата. Трябва да си благодарна за случилото се, защото, показвайки ти златото, ти дадох много повече от възможността да станеш богата.

„Накарах я да действа, да престане да се оплаква от всичко и да заеме някаква позиция.“

— Много благородно от твоя страна! — продължи Шантал с ирония в гласа си. — Още в първия миг, когато дойде, можех да ти отговоря на въпроса за човешката природа; макар и Вискос сега да е западнало село, миналото му е изпълнено със слава и мъдрост. Можех да ти дам отговора, който търсиш, ако се бях сетила за него.

Шантал отиде да развърже Берта; видя, че старицата има рана на челото — може би се дължеше на положението, в което бяха опрели главата й на скалата; но раната не беше опасна. Проблемът се състоеше в това, че трябваше да стои тук до утре и да я изчака да се събуди.

— Можеш ли да ми кажеш отговора сега? — попита мъжът.

— Някой сигурно вече ти е разказал за срещата между свети Савин и Ахав.

— Разбира се! Светецът дошъл, поговорил малко с него и накрая арабинът се покръстил, защото разбрал, че светецът е много по-смел от него.

— Точно така. Само че преди да заспи, те продължили да разговарят, макар и Ахав да започнал да точи кинжала си от мига, в който свети Савин влязъл в дома му. Убеден, че светът е отражение на него самия, решил да предизвика светеца и го попитал:

„Ако днес тук влезе най-красивата проститутка на града, ще можеш ли да си внушиш, че тя не е красива и съблазнителна?“

„Не. Но ще мога да се овладея“, отвърнал светецът.

„А ако ти предложа много златни монети, за да слезеш от планината и да дойдеш да живееш при нас, ще можеш ли да гледаш на златото така, сякаш става дума за обикновени камъни?“