Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 76

През този следобед в някои домове на Вискос възникнаха спорове по един и същи повод: мъжете искаха да отидат сами, а жените настояваха и те да вземат участие в „ритуала на жертвоприношението“, както жителите на селото бяха започнали да наричат престъплението, което се готвеха да извършат. Мъжете казваха, че е опасно, никой не знаел какво може да се случи, когато се използва огнестрелно оръжие, а жените упорстваха, че това било егоизъм, мъжете трябвало да уважават правата им, защото светът вече не бил такъв, какъвто те си мислели, че е. Накрая мъжете отстъпиха и жените възтържествуваха.

А сега процесията вървеше към мястото, образувайки верига от 281 светещи точки, тъй като чужденецът носеше факла, а Берта нищо не носеше — така че броят на жителите продължаваше да е съвсем точно представен. Всеки от мъжете държеше в едната си ръка факла или фенер, а в другата — ловна пушка, оставена отворена, така че да бъде избегнат случаен изстрел.

Единствено на Берта не й се налагаше да върви; спеше си спокойно в нещо като импровизирана носилка, която двама дървари носеха с мъка. „Добре, че няма да се наложи да носим този товар и на връщане — мислеше си единият. — Със забилите се в плътта куршуми ще е три пъти по-тежък.“ Той изчисли, че всеки патрон би трябвало да съдържа шест малки сачми олово. Ако всички заредени пушки улучат целта, в тялото ще проникнат 522 сачми и накрая ще има повече метал, отколкото кръв. Усети, че му се повдига. Не трябваше да мисли за нищо друго освен за понеделник.

Всички вървяха мълчаливо, без да се гледат в очите, сякаш това бе някакъв кошмар, който искаха да забравят колкото се може по-бързо. Пристигнаха задъхани — по-скоро от напрежение, отколкото от умора — и образуваха огромен полукръг от светлини на поляната, където се намираше келтският монолит.

Кметът даде знак, дърварите отвързаха Берта от носилката и я положиха легнала върху скалата.

— Така не е добре — възпротиви се ковачът, спомняйки си за военните филми, в които войниците пълзяха по земята. — Легнал човек трудно може да бъде улучен.

Дърварите издърпаха Берта от скалата и я поставиха седнала на земята, като опряха гърба й на камъка. Това положение изглеждаше идеално, но изведнъж се чу ридание и един женски глас каза:

— Тя ни гледа! Тя вижда какво правим!

Берта, разбира се, нищо не виждаше, но бе непоносимо да гледат тази добродушна жена, заспала с доволна усмивка на устните, която след малко стотици сачми щяха да изтрият от лицето й.

— Обърнете я с гръб! — нареди кметът, който също се бе почувствал неудобно от гледката.

Мърморейки, дърварите за трети път отидоха до скалата и извиха тялото, като го оставиха коленичило на земята с ръце и гърди, опрени в камъка. Понеже бе невъзможно да стои неподвижно в това положение, наложи се да омотаят китките с въже, да го прекарат през горната част на скалата и да го завържат от другата страна.