Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 75

Бе обмислил и най-дребната подробност с изключение на едно нещо: никога не бе предполагал, че планът му ще се осъществи. Беше сигурен, че когато настъпи моментът да бъде взето някакво решение, едно обикновено „не“ ще промени цялата история. Бе достатъчно един-единствен човек да се откаже от престъплението, за да докаже, че не всичко е изгубено. Ако един човек спаси селото, целият свят ще бъде спасен. Това ще означава, че все още има реална надежда доброто да е по-силно, а терористите да не са знаели какво голямо зло извършват. Най-сетне ще им прости, а дните на страдания ще бъдат заменени от тъжен спомен, той ще се научи да живее с него и ще се опита отново да бъде щастлив. Срещу това „не“, което би искал да чуе, селото ще получи десетте златни кюлчета, независимо от облога, който бе сключил с момичето.

Планът му обаче се бе провалил. А сега бе твърде късно, за да се откаже от него.

Някой почука на вратата.

— Хайде да тръгваме! — чу той гласа на хотелиерката. -Време е.

— Ей сега идвам.

Взе си палтото, облече го и слезе при нея в бара.

— Нося златото — каза той. — За да бъдат избегнати обаче всякакви недоразумения, искам да ви напомня, че местопребиваването ми е известно на няколко души. Ако съселяните ви решат жертвата да бъда аз, могат да бъдат сигурни, че полицията ще дойде да ме търси; самата вие ме видяхте да се обаждам по телефона на много хора.

Хотелиерката само кимна.

Келтският монолит се намираше на половин час път от Вискос. Векове наред хората бяха смятали, че той не е нищо друго освен един по-различен къс скала, голям, изгладен от вятъра и леда, и който по-рано е бил изправен, но някоя гръмотевица го е съборила. Ахав бе имал навика да събира тук съвета на селото, понеже скалата служела за естествена маса на открито.

Докато един ден правителството не изпрати някаква група да изследва присъствието на келтите в долината и някой не забеляза монолита. Веднага пристигнаха археолози, мериха, смятаха, спориха, копаха и стигнаха до извода, че за едно от келтските племена това място е било свещено, въпреки че не се знаеше какви ритуали са извършвали тук. Според някои било нещо като астрономическа обсерватория, други твърдяха, че са били осъществявани церемонии за плодородие и девици са били обладавани от жреци. Групата учени спориха една седмица, но скоро заминаха за някакво по-интересно място, без да достигнат до окончателно заключение относно находката.

След като бе избран, кметът се опита да привлече туристи, като успя да публикува в един областен вестник репортаж за келтското наследство на жителите на Вискос, но бе трудно да се намерят още следи и единственото, което малкото авантюристи откриха, бе една съборена скала, докато другите селища в долината разполагаха със скулптури, надписи и други много по-интересни неща. Идеята не доведе до никакъв резултат и скоро монолитът отново започна да изпълнява предишната си функция: да служи за маса по време на пикниците през почивните дни.