Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 73

„Вие ще ме отведете, но аз ще ви накарам да се почувствате най-виновните хора на света.“

— Не можеш да си представиш красотата на рая — отвърна свещеникът, но тя усети, че нейната стрела го е улучила и той се мъчи да запази хладнокръвие.

— Не знам дали е толкова хубав, нито съм сигурна, че съществува; вие били ли сте там?

— Все още не. Но познавам ада и знам, че е ужасен, макар и да изглежда много привлекателен отвън.

Тя разбра, че говори за Вискос.

— Лъжете се, отче. Били сте в рая, но не сте го познали. Както се случва впрочем с повечето хора на този свят; търсят страданието на най-веселите места, защото мислят, че не заслужават щастието.

— Изглежда, че всички тези години, прекарани тук, са те направили по-мъдра.

— Отдавна никой не е идвал да говори с мен, а сега, странно защо, всички откриха, че съществувам. Представете си, отче, снощи хотелиерката и жената на кмета ми оказаха честта да ме посетят; днес енорийският свещеник прави същото — нима съм се превърнала в толкова важна личност?

— Да — каза свещеникът. — В най-важната личност на селото.

— Да не би да съм получила наследство?

— Десет златни кюлчета. Мъже, жени и деца ще ти благодарят от името на идните поколения. Възможно е дори да издигнат статуя в твоя чест.

— Предпочитам чешма; освен че е по-красива, утолява жаждата на пристигащите и успокоява разтревожените.

— Тогава ще построим чешма. Давам ти думата си.

Берта реши, че е време да прекъсне този фарс, и пристъпи директно към въпроса.

— Вече знам всичко, отче. Вие осъждате една невинна жена, която не може да се бори за живота си. Проклет да сте, проклето да е това място и всичките му жители!

— Проклети да са! — съгласи се свещеникът. — В разстояние на повече от двайсет години се опитвах да благословя този край, но никой не чу моя зов. През същите тези двайсет години се опитах да събудя доброто в сърцата на хората, докато накрая разбрах, че Господ ме е избрал да бъда лявата Му ръка и да покажа злото, на което са способни. Може би по този начин те ще се изплашат и ще приемат вярата.

На Берта й се плачеше, но се овладя.

— Красиви думи, лишени от смисъл. Оправдание за жестокостта и несправедливостта.

— За разлика от всички останали не върша това за пари. Знам, че златото е прокълнато, както и това място, и няма да донесе щастие на никого: постъпвам така, защото Господ ме накара. Или по-точно: заповяда ми, отговори на молитвите ми.

„Излишно е да споря“, помисли си Берта, а през това време свещеникът бръкна в джоба си и извади няколко хапчета.

— Нищо няма да усетиш — каза той. — Хайде да влезем вътре!

— Нито вие, нито който и да е друг от селото ще стъпи в къщата ми, докато съм жива! Може би късно тази вечер вратата ще е отворена, но сега не е.

Свещеникът кимна към единия от мъжете и той се приближи с пластмасово шише.

— Вземи тези хапчета! Ще заспиш за няколко часа, а когато се събудиш, ще бъдеш на небето до мъжа си.

— Винаги съм била до мъжа си; освен това никога не съм вземала приспивателни, въпреки че страдам от безсъние.