Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 72

— И да виждаме призраци там, където не съществуват, като например белязания вълк — добави тя.

Свещеникът се върна в църквата и прекара цялата нощ в молитви.

Шантал приготви сутрешното си кафе и извади хляба, купен предишния ден, тъй като в неделя пикапът не идваше. Погледна през прозореца и видя, че жителите на Вискос излизат от къщите си с ловни оръжия. Приготви се да умре, понеже имаше вероятност да са избрали именно нея; никой обаче не почука на вратата й — точно обратното, продължаваха пътя си, влизаха в сакристията на църквата и излизаха оттам с празни ръце.

Слезе долу, отиде в хотела и хотелиерката й разказа какво се бе случило предишната вечер; избора на жертвата, предложението на свещеника, подготовката за жертвоприношението. Вече не й говореше с враждебен тон и нещата сякаш се развиваха благоприятно за Шантал.

— Искам да ти кажа нещо: един ден Вискос ще си даде сметка за всичко, което си сторила за неговите жители.

— Но чужденецът трябва да покаже златото — настоя момичето.

— Разбира се! Той току-що излезе с празна раница.

Шантал реши да не се разхожда из гората, защото щеше да се наложи да мине край къщата на Берта и щеше да я е срам да я погледне. Прибра се в стаята и отново си спомни съня си.

Предишния следобед бе сънувала странен сън; един ангел й бе дал единайсетте златни кюлчета и я бе помолил да ги задържи.

Шантал му бе обяснила, че в такъв случай някой трябва да бъде убит. Той бе отрекъл, твърдейки точно обратното: кюлчетата бяха доказателство, че златото не съществува.

Затова бе накарала хотелиерката да говори с чужденеца; имаше свой план. Ала тъй като бе загубила всички битки в живота си, се съмняваше, че би могла да го осъществи.

Берта съзерцаваше залеза на слънцето, когато видя да се приближава свещеникът, придружен от още трима мъже. Натъжи се заради три неща: бе разбрала, че е дошъл нейният час; мъжът й дори не бе дошъл да я успокои (може би се страхуваше от това, което щеше да чуе, може би се срамуваше от собственото си безсилие да я спаси), а парите, които бе спестила, щяха да останат за акционерите на банката, където бяха вложени, понеже не бе имала време да ги изтегли и да запали огън с тях.

Зарадва се на две неща: най-сетне щеше да отиде при мъжа си, който по това време сигурно се разхождаше с бабата на сеньорита Прим; последният ден от живота й бе студен, но слънчев и безоблачен. Малцина имат късмета да си заминат от този свят с толкова хубав спомен.

Свещеникът даде знак на мъжете да спрат и се приближи до нея сам.

— Добър вечер! — каза тя. — Вижте колко велик е Господ и каква красива природа е създал!