Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 69

Виждайки двете жени навън, тя реши, че няма да е лошо да поживее още малко в тази долина, да гледа планината, да присъства на вечните конфликти между мъжете и жените, дърветата и вятъра, ангелите и демоните. Започна да я обзема страх и тя се опита да се концентрира върху нещо друго — добре ще е утре да смени цвета на кълбото, от което плетеше, защото покривката ставаше много еднообразна.

Събранието на площада още не бе свършило, когато тя заспа. Бе сигурна, че сеньорита Прим ще разбере посланието, макар и да няма дарбата да разговаря с духове.

— В църквата, която е свято място, ви говорих за необходимостта от саможертва — каза свещеникът. — Тук, на това светско място, искам от вас да приемете мъченичеството.

Малкият, слабо осветен площад — имаше само една улична лампа, въпреки че кметът бе обещал да сложи още по време на кампанията си — бе пълен с хора. Селяните и пастирите, на които бе започнало да им се доспива, защото бяха свикнали да си лягат и да стават със слънцето, пазеха тишина, респектирани и изплашени. Свещеникът бе поставил един стол до кръста и се бе покачил на него, така че всички да могат да го виждат.

— От векове църквата е обвинявана, че води несправедлива борба, но всъщност единственото, което правим, е да надживяваме заплахите.

— Не сме дошли тук да слушаме за църквата, отче! -извика някой. — Искаме да разберем какво ще стане с Вискос.

— Не е нужно да ви обяснявам, че има опасност Вискос да изчезне от географската карта заедно с вас, вашите земи и стада. Не съм дошъл тук да ви говоря за църквата, но трябва да ви кажа нещо: само чрез саможертва и покаяние ще можем да постигнем спасение. И преди да ме прекъснете, искам да уточня, че имам предвид саможертвата на един човек, покаянието на всички и спасението на селото.

— Всичко това може да е лъжа — извика някой.

— Утре чужденецът ще ни покаже златото — каза кметът, доволен, че може да даде информация, за която дори свещеникът не знаеше. — Сеньорита Прим не иска отговорността да падне само върху нея и хотелиерката го убеди да донесе кюлчетата тук. Ще действаме само срещу тази гаранция.

Кметът взе думата и започна да говори за подобренията в селото, реформите, детския парк, намаляването на данъците и разпределението на богатството, което предстои да бъде придобито.

— По равно — каза някой.

Бе настъпил моментът той да поеме ангажимент, нещо, което ненавиждаше; но всички очи се бяха впили в него и като че ли се бяха пробудили от дрямката.

— По равно — потвърди свещеникът, преди кметът да реагира. Нямаха избор: всички трябва да поемат еднаква отговорност и да получат еднакво възнаграждение, в противен случай в близко време някой ще издаде престъплението — поради завист или за отмъщение. Свещеникът добре познаваше съдържанието на тези две думи.

— Кой ще умре?