Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 67

Двамата я помолиха веднага да избяга оттук.

— Шегувате се — отвърна Берта. — Как да избягам? Краката не ме държат, едва успявам да отида до църквата, която е на сто метра от къщата ми, как да извървя целия този път? Моля ви, намерете някакво разрешение там горе, закриляйте ме! Защо в края на краищата по цял ден се моля на всички светци?

Те обясниха на Берта, че положението е по-сложно, отколкото си мисли: Доброто и Злото воюват помежду си и никой не може да се меси. Ангелите и демоните бяха влезли в една от поредните си битки, които погубват или спасяват цели области за определен период от време.

— Не ме интересува; аз няма как да се защитя, тази битка не е моя, не съм искала да участвам в нея.

Никой не бе искал. Всичко бе започнало преди две години поради грешка в изчисленията на един ангел хранител. Две жени били отвлечени и дните им били преброени, но с тях имало и едно тригодишно момиченце, което трябвало да бъде спасено. Това момиченце щяло да утеши баща си и да направи така, че той да продължи да вярва в живота и да преодолее ужасното страдание, на което щял да бъде подложен. Бил добър човек и въпреки че щял да преживее трудни моменти (никой не знаеше причината, това беше част от някакъв план на Господ, който не беше особено ясен за никого), щял да се възстанови. Момиченцето щяло да израсте, белязано от трагедията, и след двайсет години чрез собственото си страдание щяло да облекчи чуждата болка. Щяло да извърши нещо много важно, което да предизвика последствия по всички краища на земята.

Такъв бил първоначалният план. И всичко се подреждало много добре: полицията нахлула в скривалището, чупи се изстрели и хората, на които било писано да умрат, започнали да падат. В този миг ангелът хранител на момиченцето — Берта знаеше, че всички тригодишни деца постоянно виждат ангели и разговарят с тях — му направил знак да се дръпне до стената. Момиченцето обаче не разбрало и се приближило до него, за да чуе какво му казва.

Помръднало се само на трийсет сантиметра, но това било достатъчно някакъв куршум да го улучи смъртоносно. От този миг нататък историята приела съвсем различна посока; онова, което е трябвало да стане красива приказка за изкуплението, се превърнало в безкрайна битка. На сцената излязъл демонът и поискал душата на този мъж — пълна с омраза, безсилие, желание за мъст. Ангелите не се съгласили; той бил добър човек, бил избран да помогне на дъщеря си да промени много неща на света, макар и професията му да не била от най-подходящите.

Демонът обаче изобщо не се вслушал в доводите на ангелите. Постепенно започнал да обсебва душата му и успял да я завладее почти изцяло.

— Почти изцяло — повтори Берта. — Вие казахте „почти“.

Двамата го потвърдиха. Бе останала едва забележима светлина, защото един от ангелите не се бе отказал от битката. Но мъжът никога не го слушаше, въпреки че предишната нощ ангелът бе успял да му поговори. И оръдието, с което си бе послужил, бе именно сеньорита Прим.