Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 3

Опита се да се съсредоточи върху нещо друго, но образът на чужденеца не й излизаше от ума. Небето, което преди това бе слънчево, взе да се заоблачава.

„Нормално е за този сезон“, помисли си тя. Нямаше никаква връзка с пристигането на чужденеца, беше обикновено съвпадение.

Тогава чу далечния тътен на гръмотевица, последвана от още три. От една страна, това означаваше, че идва дъжд; от друга страна, ако решеше да вярва на древните традиции на този край, би могла да изтълкува звука като гласа на разгневения Бог, недоволен от безразличието на хората към Неговото присъствие.

„Може би трябва да сторя нещо. В края на краищата този, когото очаквах, току-що пристигна.“

Няколко минути остана съсредоточена върху всичко онова, което ставаше наоколо: облаците продължаваха да се стелят над града, но не се чу никакъв друг шум. Като добра бивша католичка не вярваше на традиции и суеверия, още по-малко на тези във Вискос, чиито корени принадлежаха на древното келтско население, което някога бе живяло по тези места.

„Гръмотевицата не е нищо друго освен природно явление. Ако Бог иска да каже нещо на хората, няма да го прави по такъв заобиколен начин,“

Докато размишляваше върху това, отново чу гръмотевичен тътен, този път много по-близо. Берта стана, прибра стола и влезе вътре, преди да завали дъждът, но сега сърцето й се свиваше от необясним страх. „Какво да правя?“

Отново й се прииска чужденецът да си замине по-скоро; беше твърде стара, за да помогне на себе си, на селото си и още по-малко на Всемогъщия Бог, който сигурно щеше да избере някой по-млад, ако наистина се нуждаеше от помощ. Това не беше нищо друго освен бълнуване; понеже нямаше никаква работа, мъжът й измисляше неща, за да й запълва времето.

Но тя изобщо не се съмняваше, че е видяла демона.

Видяла го бе от плът и кръв, облечен като поклонник.

Хотелът бе едновременно магазин за екологично чисти продукти, ресторант, в който се сервираха местни ястия, и бар, където жителите на Вискос имаха навика да се събират, за да обсъждат едни и същи неща, като например времето или това, че младите изобщо не ги е грижа за селото. „Девет месеца зима, три месеца ад“, казваха обикновено те, имайки предвид, че за деветдесет дни трябваше да приключат с оранта, наторяването на нивите, сеитбата, изчакването, прибирането на реколтата, складирането на сеното, стригането на вълната.

На всички, които живееха тук, им бе ясно, че упорстват да живеят в свят, който си отиваше; въпреки това не им беше лесно да приемат, че са част от последното поколение земеделци и пастири, населяващи от векове тази планина. Рано или късно ще дойдат машините, добитъкът ще започне да се отглежда далеч оттук, със специални храни, а селцето може би ще бъде продадено на някоя голяма фирма със седалище в чужда страна, която ще го превърне в зимен курорт.