Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 2

Буенос Айрес, август 2000 г.

От петнайсетина години насам старата Берта всеки ден сядаше на прага на къщата си. Жителите на Вискос знаеха, че възрастните обикновено правят така: спомнят си миналото и младостта, съзерцават един свят, който вече не е техен, търсят повод за разговор със съседите.

Берта обаче имаше причина, за да стои там. И спря да чака в онази утрин, когато видя чужденеца да изкачва стръмния склон и бавно да се отправя към единствения хотел в селото. Не беше такъв, какъвто толкова пъти го бе виждала в представите си; дрехите му бяха износени, косата му бе прекалено дълга, а беше и небръснат.

Но не идваше сам: придружаваше го демонът.

„Мъжът ми е прав — каза си тя. — Ако не седях тук, никой нямаше да си даде сметка за това.“

Изобщо не умееше да преценява възрастта на хората, затова предположи, че мъжът е около четирийсет-петдесетгодишен. „Младеж“, помисли си тя, използвайки това определение, което само старите хора биха могли да приемат. Запита се колко ли време ще стои той тук, но не успя да стигне до никакво заключение; може би няма да е за дълго, след като носи само малка раница. По всяка вероятност ще остане една нощ и след това ще продължи в неизвестна посока. Това не я интересуваше.

Ала всичките тези години, през които бе седяла пред вратата на къщата си, очаквайки пристигането му, не бяха минали напразно — бяха я научили да се наслаждава на красотата на планините, която навремето не бе забелязвала, тъй като се бе родила тук и бе свикнала с пейзажа.

Той влезе в хотела, както можеше да се очаква. Берта обмисли възможността да разговаря със свещеника по повод на това нежелано присъствие; но той нямаше да се вслуша в думите й, щеше да каже, че това са старчески измишльотини.

И тъй, оставаше й единствено да види какво ще се случи. Демонът не се нуждае от много време, за да причини злини — също като бурите, ураганите и лавините, които само за няколко часа повалят дървета, посадени преди двеста години. Внезапно тя осъзна следното: фактът, че е разпознала злото, което току-що бе влязло във Вискос, с нищо не променя положението; демоните открай време идват и си отиват, без непременно присъствието им да се отразява върху нещо. Те непрекъснато обикалят по света, понякога само за да узнаят какво става, друг път за да подложат на изпитание една или друга душа, но са непостоянни и сменят целта си без никаква логика, водени единствено от удоволствието да влязат в битка, която да си струва усилията. Берта смяташе, че във Вискос няма нищо интересно, нищо особено, което да привлече вниманието на когото и да било за повече от един ден, та какво оставаше за някой толкова важен и зает като пратеника на мрака.