Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 5

Когато пристигат в нов град обаче чуждоземците имат право да се опитат да се сприятелят с непознати и той се приближи.

— Здравей! Доста е горещо за сезона, а ?

Тя кимна.

Чужденецът бе настойчив.

— Бих искал да ти покажа нещо.

Тя възпитано остави книгата, протегна ръка и се представи:

— Казвам се Шантал, вечер работя в бара на хотела, където сте отседнали, и се учудих, че не слязохте да вечеряте, тъй като хотелът печели не само от наема за стаите, но и от всичко, което си поръчват гостите. Вие се казвате Карлос, от Аржентина сте и живеете на улица Колумбия. Цялото село вече знае за вас, защото всеки, пристигнал тук извън ловния сезон, е обект на любопитство. Мъж около петдесет, с прошарена коса и с поглед на човек, който е преживял много неща. Колкото до поканата да видя нещо, благодаря, но познавам пейзажа на Вискос от всички възможни ъгли, които бихте могли да си представите. Може би ще е по-добре аз самата да ви покажа места, които никога не сте виждали, но предполагам, че сте много зает.

— На петдесет и две години съм и не се казвам Карлос, всички данни от адресната карта са фалшиви.

Шантал не знаеше какво да отговори. Чужденецът продължи:

— Не искам да ти показвам Вискос, а нещо, което никога не си виждала.

Тя бе чела много истории за момичета, които решават да последват някой странник в гората и изчезват безследно. За миг се изплаши, но страхът й бързо бе сменен от усещането за приключение — в крайна сметка този мъж не би се осмелил да й направи нещо, защото тя току-що му бе казала, че присъствието му е известно на всички, независимо от това, че данните в адресната карта не са верни.

— Кой сте вие? — попита го тя. — Нима не знаете, че ако това, което ми казахте, е истина, мога да ви издам в полицията за фалшифициране на самоличността ви?

— Обещавам да отговоря на всички твои въпроси, но преди това трябва да дойдеш с мен, понеже искам да ти покажа нещо. На пет минути оттук е.

Шантал затвори книгата, пое си дълбоко въздух и мислено се помоли, а през това време възбудата й се примеси със страх. После тя стана и тръгна с чужденеца. Бе сигурна, че това ще е още един миг на разочарование в живота й — винаги започваше със среща, изпълнена с обещания, за да се окаже скоро след това поредната мечта за невъзможна любов.

Мъжът отиде до скалата във формата на У, показа й прясно изкопаната дупка и й предложи да види какво е заровено вътре.

— Ще си изцапам ръцете — отвърна Шантал. — Ще си изцапам дрехите.

Мъжът взе един клон, счупи го и й го подаде, за да разрови с него пръстта. Поведението му я учуди, но тя реши да направи каквото й бе казал. Пет минути по-късно пред очите на Шантал се появи изцапано с пръст жълто кюлче.

— Прилича на злато — каза тя.

— Злато е. Мое е. Ако обичаш, зарови го на същото място.

Тя се подчини. Мъжът я заведе до другото скривалище. Тя отново започна да копае, като този път се изненада от количеството злато, което видя.