Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 25

Три години по-късно тя вече умееше да „вижда“ чувствата на хората и да чува от мъжа си практични съвети, които й бяха много полезни. Благодарение на това не се остави да я излъжат, изплащайки й по-малка застраховка, отколкото й се полагаше. Обмени парите си в банката малко преди те да се обезценят и многогодишният труд на много хора от областта да отиде на вятъра. Една сутрин — вече не си спомняше кога точно се бе случило — той й бе казал, че има опасност Вискос да бъде унищожен. Отначало Берта си помисли, че ще има ново земетресение и на това място ще се издигнат други планини, но той я бе успокоил, твърдейки, че в близките хиляда години подобно нещо няма да се случи; друг тип разрушение го безпокояло, въпреки че и той самият не знаел за какво точно говори. Все пак настоя тя да внимава, защото това бе неговото село и мястото, което най-много обичаше на тоя свят, макар и да го бе напуснал преждевременно.

Берта започна да обръща по-голямо внимание на хората, на очертанията на облаците, на ловците, които идваха и си отиваха, но нищо не подсказваше, че някой се опитва да разруши едно селище, което никога никому не бе сторило зло. Мъжът й обаче настояваше тя да продължава да следи всичко и Берта изпълни желанието му.

Преди три дни беше видяла, че чужденецът пристига, придружен от един демон, и разбра, че чакането й е свършило. Днес бе забелязала, че от едната страна на момичето стои демон, а от другата — ангел; незабавно свърза едното събитие с другото и осъзна, че в селото става нещо странно.

Усмихна се на себе си, погледна наляво и отправи незабележима въздушна целувка. Не беше някаква ненужна старица; трябваше да извърши нещо много важно, да спаси мястото, където се бе родила, въпреки че не беше много наясно какви мерки да вземе.

Шантал остави потъналата в мислите си старица и се прибра вкъщи. Жителите на Вискос шушукаха, че Берта е стара вещица. Казваха, че е прекарала почти цяла година затворена в дома си и през това време е научила магьосническото изкуство. А когато Шантал веднъж попита кой я е научил на това, някои казаха, че самият демон й се явявал нощем; други твърдяха, че призовавала духа на някакъв келтски жрец, използвайки думи, на които я били научили родителите й. Но селяните нямаха нищо против това; смятаха Берта за безобидна, а и тя винаги разказваше по някоя интересна история.

Имаха право, въпреки че историите се повтаряха. И изведнъж Шантал спря, а ръката й застина върху дръжката на вратата. Толкова пъти бе чувала как е починал мъжът на Берта, а едва в този миг си даде сметка, че в тази история се крие много важен за нея урок. Спомни си за своята последна разходка из гората, за глухата си омраза, насочена към всичко наоколо, готова да наранява безразборно всеки, който й се изпречи — нея самата, селото, неговите жители, синовете на неговите жители.

Но истинската й цел бе само една: чужденецът. Да се концентрира, да стреля, да улучи жертвата. За целта й беше необходим план — би било глупаво да каже нещо тази вечер и да изпусне положението от контрол. Реши да отложи с още един ден разказа за срещата си с чужденеца, ако изобщо някога се престраши да я разкрие пред жителите на Вискос.