Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 19

Отиде при тях, поздрави ги и чу да й казват: „Изглеждаш уморена“, „Случило ли се е нещо?“ Всички бяха любезни, солидарни, отзивчиви, невинни и простодушни в своята щедрост, а през това време в душата й безспирно се бореха мечти, приключения, страх и власт. Много й се искаше да сподели с тях тайната си, но ако разкажеше дори само на един човек, до обяд цялото село щеше да узнае, затова бе по-добре да им благодари, че са загрижени за нейното здраве, и да отмине, докато мислите й се поизбистрят.

— Нищо ми няма. Някакъв вълк ви цяла нощ и не ме остави да спя.

— Не съм чула никакъв вълк — каза хотелиерката, която също си купуваше хляб.

— От много месеци из тоя край не вият вълци — съгласи се с нея жената, която приготвяше екологичните продукти, изложени в магазинчето до бара. — Ловците сигурно са ги избили всичките, което никак не е добре за нас, защото малкото останали вълци са единствената причина тук да идват ловци. Те обожават това безсмислено състезание: кой ще успее да убие най-хитрото животно.

— Не казвай пред хлебаря, че наоколо вече няма вълци — каза й тихо хотелиерката. — Когато научат, може би никой повече няма да иска да идва във Вискос.

— Но аз наистина чух вълк.

— Трябва да е бил белязаният вълк — вметна кметицата, която не обичаше особено Шантал, но бе достатъчно възпитана, за да скрива своята неприязън. Съдържателката на хотела се ядоса.

— Няма такъв белязан вълк. Бил е съвсем обикновен и сигурно вече са го убили.

Жената на кмета обаче не се предаде.

— Има или няма, всички знаем, че тази нощ не е вил никакъв вълк. Ти караш момичето да работи извънредно, то сигурно е преуморено и е започнало да халюцинира.

Шантал ги остави да спорят, взе си хляба и се отдалечи.

„Безсмислено състезание“, помисли си тя, спомняйки си думите на жената, която приготвяше консервираните продукти. Именно така гледаха те на живота: като на ненужно състезание. Беше на път да им разкрие предложението на чужденеца, за да види дали всички тези задоволени и бедни духом хора ще започнат смислено състезание; десет златни кюлчета срещу едно обикновено престъпление, което би гарантирало бъдещето на синовете и внуците им, възвръщането на изгубената слава на Вискос, със или без вълци.

Успя обаче да се сдържи. В този миг реши още същата вечер да разкаже историята, но пред всички, в бара, за да не може никой да твърди, че не е чул или не е разбрал. Може би ще заловят чужденеца и ще го закарат право в полицията, а на нея ще позволят да вземе златното кюлче като награда за сторената услуга. А може би просто няма да повярват и чужденецът ще си тръгне, убеден, че всички са добри, което не бе истина.