Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 42

Дядо имаше право. Неговите съвети се уважават от всичките наши граждани. Въобразете си, че един гладен орел лети над някоя мърша и че има намерение да кацне на нея и да се наяде до уригване, въобразете си, че тая мърша е мазна, угоена, и хранителна; най-после въобразете си, че гладният орел не намира никакви конкуренти освен няколко дългоклюни гарвани и освен нищожно количество щъркокраки гарги и че съдбата му обещава извънредно щастие. Разбира се, че ако нашият орел да не би оставил своите планини и своите орлета и да търси мазни мърши из слепите царства, то би бил принуден да яде зайчета, лалугери и полски мишки, които, както е известно, се хващат не твърде лесно и които, удовлетворяват кръвожадния стомах не твърде изобилно. Така също, ако нашият българин да би останал в своята бащина къща и да живее честно или, както казват бабичките, „както господ дал“, то би трябвало ля работи, трябвало би да храни жена, трябвало би да отгледа деца, трябвало би да гледа майка и баща, трябвало би да даде премяна на сестри и на дъщери и много друго, а всичките тия домашни обязаности са и тежки, и неблагодарни работи. Мършата — ако тя доволно често и да бива воняща и неприятна на вкус — е по-сладка именно затова, защото за нея „не е прела ни баба, ни прабаба“, защото тя не изисква ни печене, ни варене, ни дъвкане и защото принадлежи всяко-му без различие. Земете за пример нашия казанлъшки херой, за когото ви разказвах вече в първата картина, отворете главата му и разгледайте нравствената страна на воденицата му. Турете очилата си и гледайте. Ако Николчо да би останал в Казанлък, то би трябвало да храни жена, да отгледа, деца и да живее честно и почтено, защото в противен случай коремът му, децата му, жената му и общественото мнение би го накарали да се откаже от множество мечешки наклонности и от някои и други телесни и душевни наслаждения. Във Влашко не е така. В Гюргево например съществуват множество циганки, унгоройки, немцойки, еврейки и румънки, които не изискват от своя почитател нищо друго освен черни мустаки, дебели кълки, огнени очи и яки гърди. Последното достойнство се изисква от всеки разумен херой именно затова, защото патриархът на семейното огнище е длъжен да държи всичко в редовност и защото женските страсти са разнообразни. Така например, ако бъде пияна жената, то нейният повелител е длъжен да изцеди из утробата й сичките отровителни частици на спирта й с двата юмрука; а ако е пиян мъжът, то неговата всемилостива, целомъдрена и благочестива стопанка трябва да удря така, щото костите му да останат цели и за другия ден. Достоверно е вече известно, че Николчо и неговата циганка — която той непременно желае да нарече законна съпруга, ако неговата законна работница и да копае чуждите гюлови градини да прехрани децата си — повтарят гореказаните екзекуции по триесет и един път през месеца, ако ролите им и да се меняват, по няколко пъти на ден.