Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 41

— Ох, ако да не би били децата ми! — говори младата жена и гледа с любов и с ненавист към небето — Как, какво! — отговаря сама. — Тутакси се бих удавила! Аз не тряба вече да живея… Ох, тато, тато, какво направи ти с мене? Боже мой, прибери ме, но не оставяй децата ми!

А децата й гледат умилно, смеят се, кикотят се и играят си.

— Булка, остави мотиката и почини си! — казва Неновица и клати главата си. — Ела пийни малко студена водица. Боже, защо не мога да й помогна? Като ми взема парите, то защо ми взема и здравето?

Един мой приятел ми доказваше един ден, че ние, българите, сме добри християни, защото мислиме повече за ближните си, нежели за своята собствена черга, която отдавна вече се е покъсала и която е пълна с бълхи. Това непатриотическо убеждение ме накара да изляза из себе си, да наговоря на моя приятел цял шиник грубости и да му докажа като два и два четири, че негова милост не чете нито цариградските вестници, нито издадените от г-на Данова ръководства, нито стихотворенията във в. „Ден“. „Българите не са добри християни!“ — извиках аз и долната ми устна затрепера от яд. — Добрите християни се стараят по-напред да попощят чуждите черги, а после вече са завземат да плачат на своите гробища… Българите не са такива. Тия достойни за уважение хорица мислят, сънуват и грижат се само за своите лични удоволствия, които се наричат у, нас „животец“, а ако понякогаж плачат по-чуждите гробища, то плачат именно затова, защото мъртъвците имат деца и унуки, които могат да им бъдат подойници. Ето каква е работата!… Ех, българинът знае на какво стъпя и що му е потребно! Искаш ли доказателства! Ако искаш, то трябва да знаеш, че ако във Влашката земя да не би съществували патета и мисирчета, то и орлите не би се събирали да плачат на чуждите гробища. Тая логика, както ми се чини, е твърде понятна. Ето ти главната причина, която накарва нашите банкери и базиргяни, нашите учени и просветители, нашите патриоти и дипломати да оставят жените си и децата си, да презират името си и народността си и да се отказват от майките си и от бащите си.

Едно време мой дядо, който беше чист и непорочен българин, говореше, че учението е празна работа, защото чорбата му не стая от него по-гъста; че отечеството му не трябва, защото неговите покойни родители не са му оставили триста крави и хилядо овце; че родолюбив и чедолюбие му не трябват, защото неговите деца му не дават заработеното от техния труд сребро и злато за вино и за ракия; най-после, че народност му не трябва, защото гърците живеят по-добре и работят по-малко от българите. „Дойде гръцкият калугерин на двора ти, говореше той, побъбре ти с носа си няколко «кирие елейсона», поглади брадичката си и земе ти паричките: дойде Янаки в къщата ти, похване те за ръката, даде ти няколко капки локма-руху, земе ти паричките и облизва ти се; дойде агиос Никофорис в селото ти, разперчи хата си, извика «хей христианлар», земе ти паричките и присмива се на главата ти. Гърците са умни хора. Тия се не учат нито физики, нито граматики, а пият сурови яйца и оправят гласовете си. Молитвите са такава скъпоценна стока, която се купува без пари, а продава се за чисто злато. Поучете се от гърците как да живеете.“