Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 43

* * *

…В Румъния се случили три велики събития. Всеки от вас знае, че великите дела (разбира се, че човеческите) се посрещат от простите смъртни с ентусиазъм и с гръмогласни похвали, без да се гледа защо именно тия дела са велики, действително ли са велики, за кого са велики, кой ги е нарекъл велики и за дълго ли време ще останат велики. Човекът е направен така, щото нему е необходимо разнообразие, следователно той доволно често дава велико значение и на най-малките работи, защото тия работи го извеждат из неговата колиба на чист въздух и накарват го да заборави и разглаголствуванията на баща си, и неудоволствията на майка си, и пехливанлъка на жената си, и неблагонадеждността на децата ти. Тая е оная велика причина, която е създала стотина празнини и която накарва човечеството да търси утешение в червеното винце между своите приятели и познайници. Доказано е вече, че колкото повече са по-забъркани и по-неестествени отношенията на мъжа към жената, толкова повече се празнуват и празници.

Но аз се задърдорих изново.

В Румъния се случили три велики събития, които трябва да са забележени вече не само в аналите на г-на Хаждъу³¹, но и в българската история на г-на Кръстовича³², която непременно трябва да се свърши с българо-кинезкия период. Гореказаните три събития накарали румъните да създадат още един празник. Още от утринта на новия празник звънците на тристатях букурещки чернови принудили чувствителните хора да се откажат от своето утрешно спокойствие, многочислено количество жени, деца и бабички припкали по градските улици и радвали се; слънцето, което доволно често принимава участие в човеческите веселия, блестяло с всичката своя сила; бозаджиите, шекерджиите, халваджиите и въобще всичките любимци на децата се приготовляли да спечелят някоя парица; с една дума всичко се приготовляло да се повесели или да поживее малко по-безгрижно.

Аз ще да опиша тия три събития накратко, защото есенциите се дават даже и от д-ра Богорова не в твърде голямо количество и защото истинната поезия бива немногосложна. Първото събитие, което е съзряло в Гюргево, се е свършило със сватба; второто събитие, което е ожалостило цял Букурещ и всичките благородни и благочестиви сърца, се е свършило със смърт и с духовно завещание; а третото събитие, което се е извършило пак в столичния град и което е повдигнало букурещкия патриотизъм на няколко градуса, се е свършило с официално кръщение в румънската камера. Из тия няколко реда вие се усещате вече, че в първото събитие главната роля е играл нашият казанлъшки херой г. Николчо, на когото животописанието аз се постарах вече да ви опиша, доколкото беше възможно, в първата картина. Това е така. Когато Николчо се преселил в Гюргево и когато почувствувал около себе си небрано лозе, то пустил в ход и последния си грош, защото в много градове под ясното небе даже и чистата женска любов се продава на кантар. Първоначално той търсил работа, мислил за жената си и за децата си, надеял се след време да им бъде полезен — или да ги доведе в Румъния, или да спечели някоя и друга пара и да се върне назад, — кроил планове за възпитанието на рожбите си и доволно често обвинял своя характер; но след някой месец малко по малко, без да се сети и той сам как се е случило всичко това, Казанлък захванал да му се представлява в някакъв си неопределен вид, лицата на децата му се изгубили в някаква си мъгла, а фигурата на жената му захванала да принимава друга форма, друг вид и друго положение. И така, малко по малко, когато преминали вече цели две години, Николчо изгубил и последната капка от своя поезия, защото някои от гюргевските комунистки му се показали по-апетитни от неговата работница и защото червеното вино имало такива чудотворни свойства, които изглаждат из човеческия мозък всяко едно възпоминание. В първото време Николчо работил, харчил със своите многочислени жени и се още мислил да бъде човек. Но времето и обстоятелствата доволно често преобръщат наопаки и самата природа. И така, виното, развратният живот и разваленото общество доволно скоро произвели своето разрушително влияние и Николчо захванал да се скита из кръчма в кръчма, да спи под откритото небе и да мисли само за излечението на своята болна глава със същия клим. Работа никой вече му не давал, защото пиянството произвежда слабост, а слабостта — отвращение към всяка една работа. Когато един милостив човек се съжалил над бедственото състояние на нашия херой и когато го земал в къщата си за работник, то го пратил в зимника да наточи малко вино и да извади малко кисело зеле.