Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 35

Когато Пенка чула страшните думи на баща си, то изскочила из стаята и отишла в градинката. А какво е правила там? Това ще да видиме след време.

VII.

Една заран Нено чорбаджи седял със своята жена на столчето под асмата и разговаряли се за едно, за друго. Лицата и на двете мазни същества били весели и щастливи.

— Изпълниха ли се моите думи? — казала Неновица и погледала на мъжа си горделиво и самонадеяно. — Аз познавам твърде добре сърцата нв всичките наши граждани… А какво се чуе за Стояна? Едному наречено, а другому изпечено. Сиромах Стоян! Той си беше наточил вече зъбите за печеното прасе, а добрите хора му дадоха да смръкне малко емфие!

— Луд човек! — промънкал Нено и напълнил чубука си. — Сватът ми разказа, че едната дъска на това младо ергенче се е отковала съвсем и че лудостта му се уголемява все повече и повече. Когато се върнал из Филибе и когато чул от майка си какво е станало, то дошел у Петрови, извадил пред невястета даровете и рекъл й: „Тия дарове Не са вече мои… Вземи ги“. „Ние не щеме чужди дарове — казал Петър. — Да е жив сватът… Той дава и на слугините си по-добри накити“. „Вие можете да правите каквото щете и да дадете дъщеря си комуто щете, но да се подигравате с хората и да им… Това аз никога няма да ви простя. Вземете даровете и накитете дъщеря си, преди да я закопаете. С Никола тя ще да види такова добро, каквото би видяла и овцата с вълка!… Ако сте изгубили честта си, то пожалейте барем детето си. Не мислете, че аз ви казвам това от завист. Да ме упази Господ“. После това той захванал да ме псува и да говори такива неща, от които косата би ми настръхнала, ако да би ги чул сам. Той казал, че аз съм бил вол, а ти свиня и че наш Никола е нехранимайковец. Ще да му покажа аз нему, кой е вол и кой е свиня! Воловете теглят колата, а аз съм чорбаджия.

— За тия думи ти тряба да го набедиш за нещо на конака и да му удариш петдесет тоеги по петите — казала мазната чорбаджийка и скръцнала зъбите си. — Свиня сьм била!… Ако съм аз свиня, то той е нерез… Мършав нерез. Свиня не свиня, а хубавото момиче му се изплъзна из ръцете! Нека се облизва.

— А знаеш ли какво е направил със своите дарове? Хвърлил ги в Тунджа… После тоя ден той не се връщал вече в Казанлък. Петър ми каза, че е побягнал във Влашко… Едно само ми се не харесва. Знаеш ли ти, че Пенка не ще да вземе наш Никола? „Жива ще да те закопая“-й казва бащата. „А ко ме закопаеш, то ще да ми направиш голямо добро“ — му отговаря. „Не мъчи я-казва май-ката, — ние не сме я намерили на пътя“. По цял ден се карат… Бащата вика и вдига къщата на главата си, майката му отговаря с всякакви думи, а дъщерята седи и плаче.

— Нека поплаче — казала Неновица и свила устните си. — И аз плаках, когато ме годиха за тебе… Всичките момичета плачат. Но ти тряба да прибързаш и да направиме сватбата. Кой знае какво може да направи Стоян! Не е той отишел във Влашко… Мене е страх да не стане хайдутин и да ни не направи някоя пакост… Баба ми разказваше, че мой чичо е грабнал своята годеница из черковата, когато отишли да я венчвят за другиго, и сватовете нищо не можели да му направят. Кови желязото, дорде е топло!