Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 34

— Ох, не питай — отговорил Нено чорбаджи и седнал до прозореца. — Тая горещина ще да ми извади душата. Едвам съм дошел. Кажи на вашите да ми дадат малко студена — водица.

Байо Петър извикал като протогер²⁶ на жените, без да спрменува името им, да донесат вода и продължал да гледа на своя гостенин с маслено благоговение. След малко време в стаята влязла Пенка и подала иа Нена чорбаджи зелена стомнв, която била пълна със студена вода, послте това тя излязла изново на двора, а Нено чорбаджи се прокашлял и проговорил:

— Aз чух, че вие сте я годили.

— Годихме я — отговорил байо Петър.

— Рано сте намислили де я задомите.

— Не е рано — отговорил байо Петър. — Петнайсетата година и се изпълни вече.

— А аз ти казвам, че си прибързвл: аз мислех друго… Аз мислех да я взема за наш Никола.

Байо Петър опулил очите си и раззинал устата си. Той и насъне не би си позволил да помисли, че Нено чорбаджи, тоя тежък, човек, ще да му каже подобни неща и че такъв богат човек ще да се реши да иска дъщеря му за сина си. Ако байо Петър и да знаял, че Никола е развалено момченце, и ако и да ценил хубостта, ума и способностите на дъщеря си, но нему било известно вече, че българските чорбаджии имвт свои собствени обичаи и че техните носове приличат не сватбени пряпорци, Но след няколко минути той се опомнил, повдигнал главата си и рекъл:

— Кой е знаял! Ако сте мислили да нвправите такова нещо, то е трябало да ме подсетите барем с окото си… На тоя свят биват чудни неща! Ако да би знаял, че… Но няма какво да се прави.

— А нема ти не можеш да върнеш? — попитал Нено. — Или се боиш да не докачиш Стоянова майка! Намерил си от кого да се срaмуваш!

Неновите думи паднали на байовата Петрова глава като студен сняг и той раззинал още по-широко устата си. И наистина, предложението на Нено било такова, което би зешеметило и още по-бистра глава. Дълго време двамата приятели седели и пушели чубуците си; дълго време Нено чорбаджи пъшкал, а Петър охкал; дълго време ни един от тях не се решавал да даде край на разговора. Нено мислил, че победата е негова, и старал се да си представи положението на Стояна и попържните на майка му; а байо Петър кроил планове, размишпял за бъдещето положение на дъщеря си и за завистта на неговите неприятели.

— Да бъде или не? — проговорил Нено.

— Да бъде — отговорил байо Петьр.

— Повикай жената си и обяви й моето желание пред мене. Кажи и на дъщеря си да дойде и да целува ръка… Аз съм донесъл и даровете.

Байо Петър изпълнил волята на своя нови сват. Влезли Пенка и Петровица.

— За какво ни викаш? — попитали и двете жени с един глас.

— Аз ще да ви кажа такова нещо, коете и насъне не сте сънували, — казал Петър и лицето му приняло скотско изражение. — Ние тряба да върнеме… Стоян не е за нази. Кир Нено иска Пенка за Николча… Слушате ли? Сам Господ ни изпроважда голямо щастие!

— Вие сте полудели, както ми се чини! — казала Петровица. — Да не сте се напили?… Но шишето е пълно.

— Сбирай си устата и слушай — казал страшният повелител, и посочил с пръст към жената си. — Когато пее петелът, кокошките тряба да мълчат.