Читать «Маминото детенце» онлайн - страница 37

— „Слава Отцу и Сину и Святуму Духу“…– захванвл да чете Иванчо и да везва бохчита.

— Бързай, бързай Иванчо! „Господи помилуй, Господи помилуй!“ Чети „Помилуй мя, Боже!“

А разбирате ли каква е била рвботата и какви майстории е знаял поп Кън? Ако не разбирате, то слушайте. Поп Кън имал обичай да служи бденията утренните и всичките други дреболии дома си, а за черковата оставял само литургията, която, да кажеме право, се свършвала твърде бързо, Иванчо, който така също бил от бързите хора, бил за поп Къна не само дясна ръка и десен крак, но съставял и половината от неговия език и от неговия мозък. Даже и сам поп Кън говорил, че ако да не би бил Иванчо, то ни един православен християнин не би можел да отстои Василевата литургия. И така, дорде поп Кън и Иванчо се омивали и обличали, то бденията се свършвали; дорде дохождали до черковните врата, то утреннята дохождала до своя „амин“, а дорде се отваряла черковата и дорде, клисарят палил свещите, то и на литургията се давали петте пари. Бъбрал Иванчо, бъбрал дядо поп, бъбрал Иванчо, и когато бабичките дохождали пред пангара да си купят по една свещ, то дядо поп вряскал из всичкото си гърло: „Сострахомъ божи“, а Иванчо чел „Молитвами святихъ отецъ…“ и работата се свършвала.

Но тоя ден не приличал на обикновените, защото поп Кън станал малко по-рано и защото звповядал на Иванча да чете малко по-полека.

— Днеска литургнята и една час от утреннята тряба да се отслужи в черкова — казвл ученият и разумният поп.

— Ама ще да зачудиме бабичките! — казал Иванчо и изкикотил се. — Тия всякога закъсняват…

— Мълчи и чети — казал поп Кън. — Днеска ще да имаме коджамити работа… „Приидите поклонимся цареви нашему Богу…“ Ти тряба да идеш и да му отчетеш два псалтиря… Бакшишът ще да бъде голям. Синът му купи снощи копринени пошове. „Слава тебе, Боже нашъ, слава тебе…“

— Дядо попе, хората казват, че той е умрял от дамла… Синът му го уморил… Откраднал му паричките.

— Езикът ти би трябало да бъде малко по-късичък — промъмрал поп Кън и отворил вратата. — Дългата молитва и дългите езици и Богу не са драги… Чети по-скоро…

— А щеш ли да ме заведеш в събота на гробищата? — попитал Иванчо.

— С тоягата по гърба — проговорил поп Кън и продължил да се моли за православните христиени и за туторите²⁸ и приложниците „храма сего“…

— Какъв храм? — попитал Иванчо — Ние се намираме на пазара!

— Мълчи, ти казвам и чети– извикал поп Кън и захванал да крачи малко по-сърчено. — На гробищата никога няма вече да те заведа… Оная събота надникнах в човала и само хляб намерих! Всичките млинове и всичките медени парченца си олапал!

— Ни едно парченце не съм видял — казал Иванчо и усмихнал се.

— Ни едно парченце не е видял! А я си погледай ръкавите на антерията и потурите около джебовете! Оная неделя насмалко щяха да те изедат мухите… Чети „Верую“… И ушите ми ще да изедеш.