Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 70

— Г-це Лий, ще ни удостоите лис честта да налеете чая? — ме попита Питър.

Отвърнах, че с радост ще го направя, и се настаних на масата.

Питър ме наблюдаваше с внимание, от което се почувствах някак неловко, защото в погледа му се четеше не само възхищение, но и задоволство.

— Толкова много се радвам, че се срещнахме — прошепна той, щом Алвиън му подаде чашата с чай. — Ако бях минал оттам пет минути по-рано или по-късно, пътищата ни нямаше да се кръстосат. Каква огромна роля играе шансът в живота!

— Може би щяхме да се срещнем друг път.

— Да, но не ни остава много време.

— Думите ви звучат зловещо. Мислите, че нещо ще се случи с някого от нас ли?

Той ме погледна много сериозно.

— Г-це Лий, аз заминавам.

— Закъде, чичо Питър? — живо попита Алвиън.

— Надалеч, детето ми, на другия край на света.

— Скоро ли? — поинтересувах се аз.

— Около Нова година.

— Но къде отивате? — отчаяно извика детето.

— Скъпа моя, мисля, че мисълта за заминаването ми те разстройва.

— Къде отиваш, чичо? — настойчиво попита Алвиън.

— Да си търся късмета.

— Шегуваш се, както винаги.

— Не и този път. Получих писмо от един мой приятел, с когото учихме заедно в Кембридж. Направил е цяло състояние в Австралия. Злато! Представи си само, Алвиън. И вие, г-це Лий. Злато, което може да направи един мъж… или жена… богати. Само трябва да го извадиш от земята.

— Много хора заминават с надеждата да забогатеят — казах аз, — но колцина от тях успяват?

— Ето че разсъждавате като практична жена. Да, г-це Лий, не всички успяват, ала има нещо, наречено надежда, което не спира да пламти в човешките сърца. Тези хора може би нямат злато, но хранят надежда в душите си.

— Каква полза има от фалшиви надежди?

— Докато не се докаже, че е измамна, надеждата доставя огромно удоволствие, г-це Лий.

— В такъв случай ви желая от сърце надеждите ви да не се окажат измамни.

— Благодаря ви!

— Не искам да заминаваш, чичо Питър.

— Благодаря ти, скъпа, ала аз ще се върна богат и ще построя ново крило на Маунт Уидън. Ще направя замъка голям колкото Маунт Мелин — не, още по-голям. И през идните години хората ще говорят, че Питър Нанзълок е спасил честта на семейството. Защото, скъпи дами, според мене крайно време е някой да извърши това благородно дело.

Питър ни разказа за приятеля си, който заминал за Австралия беден като църковна мишка, а сега бил милионер.

Нанзълок започна да чертае планове за ремонта на имението и ние се присъединихме към играта. Беше приятно да дадеш воля на въображението си и да строиш къщата на мечтите си.

Почувствах невероятно оживление. Питър никога не ме унижаваше, защото съм само една гувернантка, фактът, че и самият той е беден — или поне се смяташе за такъв — ни сближаваше.

Прекарахме много приятно.

После той ни заведе в конюшнята и двамата с Алвиън настояха да възседна Джасинт и да им покажа какво умея. Оседлаха кобилата с моите такъми, аз я поведох в галоп, сетне прескочих няколко препятствия. Животното реагираше и на най-незначителното ми движение. Джасинт наистина бе великолепно създание и аз завиждах на Питър за нея.