Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 114

Отвърнах, че сама ще подредя нещата си, и поисках топла вода, за да се измия.

— Банята се намира в края на коридора, госпожице — рече ми прислужницата. — Елате да ви покажа къде е, а сетне ще ви донеса топла вода. Госпожица Алис нареди да направят банята малко преди да се омъжи.

Съвсем бях забравила, че всъщност се намирам в родния дом на Алис.

Измих се, облякох лилавата рокля и влязох в стаята на Алвиън. Детето бе заспало облечено на леглото. Джили също спеше. Тъкмо се бях прибрала в стаята си, когато влезе прислужницата и ми съобщи, че г-н Тремелин ме очаква в библиотеката.

Аз отвърнах, че съм готова, и тя ме отведе при Конън.

— Много се радвам да ви видя тук, г-це Ли й — рече ми той.

— Сигурно ви е приятно, че дъщеря ви е тук… — бързо заговорих аз.

— Казах, че се радвам да видя именно вас — с усмивка ме прекъсна той.

— Много мило от ваша страна. Донесла съм и учебниците на децата…

— Нека да ги оставим да си починат малко. Не е необходимо непрекъснато да седят на чиновете, нали?

— В такъв случай бихме могли да съкратим някои от уроците.

Внезапно Конън се приближи до мен и прошепна:

— Вие сте прекрасна!

Аз се отдръпнах, а той продължи:

— Пристигнахте толкова навреме.

— Вие наредихте така.

— Не съм ви давал нареждания, просто ви помолих да дойдете.

Но… — започнах аз и внезапно спрях; налегна ме страх, защото ми се стори, че това не е мъжът, когото познавах. Този Конън Тремелин ми бе непознат, но бе толкова очарователен, толкова различен, толкова покоряващ… Цялата треперех от вълнение.

— Щастлив съм, че избягах. Сигурно и вие се радвате.

— Избягал сте… Но от какво?

— От смъртта. Мразя смъртта. Тя ме потиска.

— Имате предвид сър Томас, но…

— Той беше за мен само съсед, но въпреки това смъртта му ме разстрои. Веднага изпитах желание да се махна оттам. Толкова се радвам, че дойдохте при мен… с Алвиън и другото дете.

— Надявам се, че не ме обвинявате, задето доведох Джилифлауър. Тя бе толкова отчаяна, че не можех да я изоставя.

— Напълно разбирам, че е била отчаяна, защото е трябвало да се раздели с вас.

При тези думи ми се зави свят, не вярвах на ушите си.

— Мисля, че децата трябва да хапнат нещо — бързо промених темата. — Уморени са и спят, но сигурно като се събудят, ще се почувстват гладни. Прекараха тежък ден.

— Поръчайте им, каквото е необходимо, г-це Лий. След като се погрижите за тях, ще вечеряме заедно.

— Няма ли да вечеряте с Алвиън?

— Тя е много уморена. Тази вечер ще бъдем сами.

Така че двамата с Конън вечеряхме на свещи в зимната градина. Никога няма да забравя тази приятна и неповторима вечер. Непрекъснато си повтарях, че това не може да бъде истина, че само в сънищата се случват такива прекрасни неща.

Конън говореше много оживено; нямаше и следа от мълчаливия господар на Маунт Мелин.

Разказа ми за историята и архитектурата на замъка: бил е проектиран и построен във формата на буквата Е в чест на кралица Елизабет. Конън нарисува скица на сградата и ми посочи различните крила: